Рано повяхнали рози


Тази вечер две момичета липсваха за пореден път в мой час. Впрегнах се и установих, че едната госпожица е пропуснала 80% от занятията, които водя. Записах го в дневника. По-късно разбрах, че поне за днес имат повече от разбираема причина. Преглеждах новините на lovechtoday.eu, когато попаднах на техните инициали в криминалната хроника. Не беше трудно да проумея, че зад инициалите се крият имената на липсващите ми ученички. Оказа се, че госпожиците са задържани в полиците за участие в производство на синтетични наркотици!

Стана ми тъпо. Не заради забележката в дневника, а заради безвремието, в което всички сме живели докато момичетата са потъвали. Престъпването на закона е предизвестен епилог от едно отдавнашно приятелство с наркотиците. Приятелство, за което мнозина знаехме, но премълчавахме. Не можеш да обвиняваш, когато нямаш доказателства. Сега, когато животът на тези деца тръгна в тъмното осъзнавам, че е имало много светли пътеки. Само, че слепците се нуждаят от водачи.

Две рози повяхват преждевременно в сушата на  нашето безразличие. Вината е много и съвсем не е персонална. Училището е можело да бъде по-настойчиво в търсенето на родителската помощ  и сътрудничеството на социалните служби и полицията. Родителите са можели да бъдат малко по-строги към поведението на децата. Социалните служби са можели да санкционират родителското нехайство. Полицията е можела да пресече каналите, контактите и мрежите. Всеки е делегирал очаквания на другия.

Преди година, на заседание на комисия в ОС, в дискусия за детската престъпност и наркомания поисках по-тесен контакт между училището (класните ръководители), полицията и социалните служби. Председателят на комисията не хареса предложението, не получих подкрепа и сред колегите-учители. Не ме разбраха, всичко, което поисках и продължавам да искам е сътрудничество между  институциите, отговорни за здравословното порастване и възпитание на нашите деца. В карето на важните институции (училището, родителите, полиция и социални служби) зее черна дупка. Бездушна и безразлична тя поглъща детски души. Завинаги!

На ръба на закона две неосъзнати деца вероятно ще загубят много. Училището ще си отдъхне, съучениците – също. Службите по закрила на детето може би ще ги впишат в графата на отпадналите от училище. Полицията ще включи имената им в поредния шестмесечен отчет и ще се похвали с успех в борбата срещу производството и разпространението на наркотици.

А на мен ще ми липсват. Като загубени мъниста от една скъсана огърлица

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество. Запазване в отметки на връзката.