Учителската душа се купува с почтеност, не с 6,5 сребърника!


bell

Липсата на мъжкарски характер е сред най-големите дефицити на родната политика. Умението да управляваш  честно към обществото, да говориш истината и да държиш на дадената дума. Това ,като че ли, се отдава само на министър-председателя, но е трудно бреме за значителна част от неговите заместници и министри.  Ще взема за пример финансовия  и вече бившия ресорен началник на образованието. Образованиетао е вкусна социална дъвка. Всеки я е опитвал – неосъзнато като обучаем и напълно осъзнато като родител или прародител. Затова всички публично споделени проблеми, инициативи  и намерения резонират с определена степен на обществено вълнение. За съжаление през  последните години медийните послания за образованието варират в твърде тесен новинарски спектър – от агресия, анархия и пияни учители, през „лошите ни пречат да реформираме и подобрим сектора“, до завистливите констатации за „поредното“ увеличение на учителските заплати. Тази медийна кампания нагнетява недоверие към учителството, а всяка информация за главоломно растящите доходи – истинско раздразнение към „даскалското съсловие“. Ето върху такъв социален фон през миналата есен се разрази истинска истерия, провокирана от непремислени и полуистинни изказвания на министри и синдикалисти. В десетки изявления на министрите Данков и Игнатов се повтаряше един и същи рефрен – увеличаваме учителските заплати. В реципрочен брой позиции на синдикални лидери се настояваше за по-голямо увеличение на заплатите. Опасна дискусия в условия на криза (дежурното оправдание за ниското заплащане на хората)  и замразени доходи за цял мандат. От истеричното надвикване в общественото съзнание остана убедеността,  че пак ще вдигат заплатите на тези галеници учителите. Спорещите страни пропуснаха едно основополагащо обяснение- увеличава се единния  разходен стандарт за издръжка на ученик, а неговото разпределение е законово право на директорите.

Когато духът е пуснат от бутилката трудно се завръща в тякното пространство. Очевидно повярвали на щедрите обещания на господин Дянков синдикати и министърът  на образованието разработват в началото на януари промени в нормативната база, които да поръсят с поне мъничко истина обществената заблуда за увеличение на учителските заплати. Проекторазчетите са представени на финансовия министър за съгласуване, а той отговаря с писмо. В него вече казва цялата истина, онази спестена на обществото и учителството в щедрата на обещания есен. Ето някой акценти от от кореспонденцията с  дата 25.01.2013 година.

1.Господин Дянков настоява да отпадне параграфа от подготвените промени, който регламентира равно и задължително увеличение (8%) на всички заплати в образованието. Аргументът е, че това отнема  неправомерно  правомощията на директорите да определят индивидуалните работни заплати. Сиреча ако директора реши може да не увеличи нечия заплата!  Или ако парите не му стигат може да направи символична корекция в заплащането, драстично различна от есенните изявления на господин Дянков.

2.Финансовият министър счита, че проектопромените противоречат на идеята за децентрализирано увеличение на възнагражденията, уредено с  КТД или вътрешни правила. Сиреч за равен труд учители в еднотипни училища в Каспичан и Елхово може да получат твърде различно възнаграждение, само защото имат различни текстове в гореспоменатите училищни документи. Например в единия случай има добър диалог между синдикати и директор, а в другия има диктат на директора и като следствие рестриктивно към всяка корекция във възнагражденията КТД.

3.Министър Дянков заявява, че еднаквото увеличение на  дходите не е в синхрон с политиката за повишаване на качеството на обучението и стимулиране конкуренцията между училищата.  За каква точно конкуренция става дума, когато училищата получават равно увеличение на стандарта за издръжка, което очевадно стимулира големите и потиска малките училища.  А тезата, че така се пречи на директорите да привлекат и задържат по –подготвени специалисти е чиста проба  демагогия.  Едва ли някакви допълнителни  40-50 лева, какъвто е ресурса на „щедрото“ увеличение на стандарта,  ще накара квалифицирани специалисти да се надпреварват към училищните стаи.

4. За каква точно конкуренция пише министърът, когато с тазгодишните разчети  за образованието е ощетил грубо 40 български общини?   Единният лазходен стандарт за ученик в тези общини, сред които е и Ловешка, се увеличава само с 1,8% (не с широко прокламираните 6.5%).  Изключителен  гаф, който министър Дянков невинно прехвърля на министерството на образованието. Училищата в тези общини ще получат двадесетина лева повече за ученик, които няма да достигнат дори за покриване на постоянно растящите разходи за поддържане на нормална битова и учебна среда в училище.

В крайна сметка министър Дянков признава, че с предложеното от него увеличение на стандарта не може и дума да става за  смислено увеличение на учителските заплати. Всичко е дъвка и популизъм. И една топла грижа за разширяване правата на директорите за сметка на интересите на българските преподаватели.

Подобно лицемерно поведение е всичко друго, но не и отговорна държавна политика за образованието. Не и със смешното увеличение на стандартите, не и с финансовото ощетяване на училищата в десетки общини, не и с подобно пренебрежително отношение към учителството, не и с укрепване феодалните правомощия на директорите.

Най-вече не с публичното тиражиране на лъжи и неискрени обещания! Политиката наистина е за мъжкари!

Пускам този пост като синдикален протест срещу високомерната политика да се отнемат изконни права на заетите в образованието. Същевременно го считам за човешки протест срещу  непочтената практика да се води политика на изопачена истина и преднамерено заблуждаване на обществото.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование. Запазване в отметки на връзката.