Хайде да не се сърдим на британците, че съобщават новините както сме ги написали!


Найджъл ФарагиМного сме честолюбиви, ние българите. Скачаме срещу истината, само защото не ни харесва. Мятаме камъни по вестоносеца на лошите новини, вместо по техните автори. Ежедневно се жалваме, че сме окаяни и бедни, но се палим  тутакси, щом някой ни го припомни.

Поводът, разбира се, са думите на британския политик Найджъл Фараги в телевизионен дебат от преди няколко дни. Та какво ни каза Найджъл Фараги в подкрепа на своята теза, че е безотговорно британския трудов пазар да бъде отварян за българи (и румънци)?

1.Българите получават по 200 евро месечно. Е, леко неточно, но дори и с малко над 300 евро следна месечна заплата сме бедняците на Европа!

2.Много българи дори взимат по 100 евро на месец. Съвсем не е далеч от истината, като се има предвид броя  на хората живеещи с минимална работна заплата (доскоро 145 евро), безработните (вече над 12%) и работниците, които виждат заплата веднъж на няколко месеца (като тези от ВМЗ Сопот).

3.Много хора в България живеят под границата на бедността и едвам изкарват за прехрана. Тук не откривам лъжата! А вие?

4.Съдебната система не е реформирана. Подозирам, че това Фараги го е заимствал от произволен брой на български вестник или емисия на коя да е електронна медия.

5.Икономиката се контролира от мафията. Попадение в десетката!

За съжаление точно при такива условия си живеем и за това не е виновен Найджъл Фараги!  Британският депутат пропусна да каже, обаче, че неговите страхове са свързани не с българите по принцип, а с демографски процъфтяващата ромска съставка, чаргарски мобилна и и криминално опасна.  Фараги не бе съвсем точен в изказа, защото правилната тезе е „ако бях ром веднага щях да избягам от България“. Та ако мургавите събратя са нещо  като черен печат върху българския пасаван за Великобритания, трябва да се запитаме какво направи властта за тях през последните двадесет години. Нито опит за интеграция – доброволна или насилствена. От време на време (по избори) някоя червена, лилава или модерно синя двадесетачка в скъсаното джобче.

Със сигурност Фараги преувеличава, когато казва, че българите ще отнемат работните места на британците. Три мои колежки, квалифицирани учителки, от години работят във Великобритания и … гледат възрастни и болни хора. Работа, която гнуси и най-бедния британец! Мои познати вършат черна работа по летища или продават в магазини, собственост на…индийци. Те също не са отнели хляба на местния работник. Вършат това, което британеца не желае да пипне. А, да купуват имоти, но с доживотни заеми и зависимост от британски банки. Така, че е твърде голяма хипербола българската заплаха за пазара на британски жилища.

Ако бях българин веднага щях да се махна“ казва Фараги. Някъде между думите са напластени и аргументите – защото не мога да прекарвам живота с в битка за оцеляване, защото не е достойно да получавам средства под социалната помощ на най-пропадналата  западноевропейска отрепка, защото не мога да понасям страна, в която правото принадлежи на властващи и мафия, защото не искам живота ми да бъде контролиран от криминално забогатели хора.

Въпреки всичко българите няма да тръгнат на пълчища към Великобритания. Изборът е труден  – да останеш тук и да слугуваш на тези, които разсипват държавата и живота ти или да избягаш, заради тях, но пак да слугуваш!

Чакайте, не изхвърляйте камъните. Не си струва  да ги мятаме чак до Лондон. Първопричината е много по-близо, от тази страна на Дунав!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на политика. Запазване в отметки на връзката.