Един пистолет (почти) гръмна в паралелните светове на България


Кадър от нападениетоВчерашните събития и последвалите ги реакции ми напомниха, че живеем в паралелни светове.  Европа, посрещна със срам факта, че в държава от най-развития съюз е възможно публично да бъде опрян пистолет в главата на политик. Без значение, че пистолетът не може да убие. Без значение, че политикът е сред най-корумпираните и ненавижданите.

За политиците събитието бе повод за пиар. Партията на турското  малцинство си позволи да нарича фарса „покушение срещу България“, а  чирвени и поизбелели сини заплакаха, че демокрация е в опасност.

Същевременно интелигентните хора  се запревиваха  от смях и засипаха  мрежата с остроумни подигравки.

Европа се шокира от бруталния публичен побой над  безпомощен човек, пък бил той и възможен престъпник. Дори се възмути, че подобни кадри се излъчват по публични медии.

За градския прокурор на София „за обезвреждането на  такъв нападател“ това са допустими „щети и вреди“.

За масовия българин бездействието  на правораздавателните органи е поредното доказателство, че държавата  не равнопоставят политиката и обикновения човек  дори пред закона. Някой тръгнаха да правят подписки за повдигане на обвинения на побойниците, стотици се упражниха в пиперливо красноречие по личността на софийския градски обвинител.

Паралелни светове – не се преливат, не се пресичат, дори не се оглеждат. В речта си преди инцидента Доган говори, че трябва да спасяваме демокрацията. В признанията си пред следователите младежът с пистолета  заявил, че търсел своите пет минути под прожекторите, за да покаже, че съществува и мнението му е важно, че Доган не е недосегаем. Пак паралени светове,  разделени от истинска бездна.

Живеем един живот, а населяваме паралелни светове. Някой от тях е излишен. Не може да бъде европейският. Няма как да изчезне светът на простосмъртните и обикновените, не толкова  заради многолюдието им, колкото заради факта, че са канавата, върху която се бродира истинския свят. Май най-ненужен е арогантния свят  на самообявилата се за класа политическа мафия.

Дали пък чрез Доган пистолетът не бе насочен в слепоочието на цялата политическа гмеж от последните 20 години. С подсещането, че е време да се оттегли. Като Доган – завинаги

Какво се оказа, че само пистолет може да срещне паралелните светове на съвременното българско общество? Тъжно, нали!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на политика. Запазване в отметки на връзката.