Животът се изнизва, докато шляпаме с галошите


36569506

Добре известно е, че по природа българите сме скептици.  Мрънкаме, оплакваме се и не вярваме. Можем да живеем по-добре – ама в друг живот! Можем да определяме  посоката на  обществените процеси – да бе! Можем да използваме ефективно гражданските си права – как ли не! Винаги, когато опрем до личното усилие, за да променим живота си ,намираме опрвадания  да не участваме и  доказателства, че каузата е предварително обречене. Всичките ни болежки са от слаба воля. Та това наше слабоволие направи политическата класа  ленива, инертна и страхлива. Затова двадесет години цапаме с галоши в тинята и гледаме как другите ни задминават, стъпили на твърда земя и поели по правия път.

Често чувам и чета въздушките на разни социални архитекти (политолози, социолози, философи) по неродонето гражданско общество в България.  Страшно ме уморяват с очевидното си социално безсилие и примирената  декларация „Не сме народ, а мърша“! Вместо тези, дето да речем се чувстват по-свежи от мършата, да се обединят в следване на правилната посока. Все си мисля, че ако подобни обществени манипулатори не маршируват под нечии победни знамена, може и да попреместим живота си няколко усмивки по-напред.

Обществото е странен конструкт. Не всичко е социална архитектура или инжинерство. Понякога се случват неща, непредвидени в „строителните“  планове. Например гражданският устрем, роден от безсилието на политиците. Може и да няма общество, но вече има граждани, които не приемат  лъжите на политиката и социалната антропология, не се страхуват от преувеличената сила на властта и не търсят оправдания в безметежното живуркане. Тези хора бавно променят историята. В полза на всички, дори на другите, които продължават да се крият в уютни дупки.

Хайде да преговорим колко истински битки в полза на България бяха спечелени по парламентарен път през последните четири- пет години. Не помня дори и една смислена победа! А знаете ли колко са победите, спечелени от гражданите на улицата и площада? Граждани спряха геомодифицираните организми, АСТА, проучванията за шистов газ, унищожаването на Витоша, безумията край Несебър, опустиняването на Иракли! След всеки техен вопъл властта откриваше пропуски, корупция и беззаконие! Къде бяха политиците, онези от наперената опозиция? Ситуацията ми напомня за един журналистически каламбур от Македония – „Всите партии у властта, народът у опозиция“.  Полезната опозиция в България, май е извънпарламентарна и непартийна!

Хайде да погледнем и в нашето тясно дворче. И в Ловеч започва да просветва пред гражданския интерес. Например в сметките и практиките за сметоизвозване и сметосъбиране. Само, че и тук след силни граждански позиции и действия. Областният управител върна поредица  решения на общински съвет, защото се конфронтират с гражданския интерес или закона. Все след  граждански сигнали и жалби. Въобще не твърдя, че в Ловеч има гражданско обшество, има будни граждани. Оказа се, че са достатъчни съвсем малко. Да речем един, който да сизира административните и правораздавателни органи, двама-трима, които да не премълчават лошите за общността решения и някой, който да даде трибуна на техните позиции.  Когато общинският съвет не може да намери достатъчно гласове, за да защитава гражданите, те сами поемат защитатата си. Един мой познат, незнайно защо изпитва панически страх от свободните и креативни граждани. Затова твърди, че партиите са единствения изразител на гражданския интерес. Може би, ама не в българския парламент и не в Ловешкия общински съвет. Разбира се не съм забравил, че съм част от партийната система  в местния парламент. Само, че представлявам политическа сила, която няма възможност да налага решения. Затова пиша за общностния интерес от първо лице, като гражданин.

Вятърът на промените вече облизва и нашата улица. Няма как да бъде спрян, докато има бодри граждански умове и свободни човешки сърца. Няма механизъм, с който вечно да лъжеш, потискаш или манипулиш обществото. Неизбежно идва момент, в който хората осъзнават, че готиният свят не се побира в главите на политиците. И тръгват сами да го проектират.

Какво от това, че в България (Ловеч) няма гражданско общество, нали вече има граждани, готови да оставят галошите в тинята и да тръгнат по здравия път. Нещо, което няма да бъде по силите на партийната политика още поне две десетилетия.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество. Запазване в отметки на връзката.