Тъжни размисли за една несъстояла се революция (10.01.1997)


Българите рядко ни обзема политически гняв. По изключение го изливаме в революция. Сигурно затова сме най-ограбваните и насилвани от собствените политически управници. И разбира се, най-бедните в цяла Европа. Честността изисква да признаем, че не сме направили дори една истинска революция – нито нежна, нито въоръжена. През последните двадесет и три години силите ни стигнаха само за да опитаме. През януари 1997-ма година. Тогава народния гняв излезе от домовете и се насочи към парламента. Точно на днешния ден, но преди шестнадесет години,  се състоя последната обсада и първият в историята щурм на Народното събрание. Тогава въздухът бе нажежен  почти до революция и остана такъв цели двадесет дни. Време на ежедневни масови демонстрации и гражданско неподчинение. Докато социалистическото правителство се оттегли и даде ход на предсрочни избори. Народът ликуваше, опиянен от победата си. Една обещаваща революция завърши само за двадесет дни. Редовите революционери повярвахме, че сме променили България и живота си завинаги. Естествено допуснахме поредната наивна грешка. Години по-късно се появиха съмненията, че всичко е било спазарено в онези дни. Защото революционният патос от януари 97-ма не постигна трайно нито една от преследваните цели. По тази, последната теза съм готов да дискутирам с всеки, но ще трябва да получа убедителни отговори защо:

       Нито един виновник за катострофалния делник на българския народ не бе наказан или поне  подведен под отговорност ?

     Не бе допусната никаква  лустрация на лицата, заемали влиятелни постове или получавали облаги по време на комунистическия период?

        Никой не бе осъден за терора и безчинствата по време на комунизма?

    Не бяха предприети законови инициативи за отнемане на заграбените от функционери на бившата БКП  народни пари? Същите, които бяха източени и депозирани в чужди банки.

      Бе допуснато тези пари да бъдат изпрани, като се завръщат под формата на инвестиции в българската икономика?

     Бившата комунистическа номенклатура необезпокоявано си осигури  икономическа власт и влияние, чрез бандитската приватизация на държавни активи?

    Не бяха отворени досиетата, а се сложи начало на един срамен процес по прикриване на агенти и политическо шантажиране на  неудобни хора? Така, съвсем съзнателно, бе позволено на хора с агентурно минало да се инфилтрират в икономически и държавни структури.

         Не бе нанесен удар на старата държавна сигурност, а бе оставена да инжинерства над политически формации, модели и процеси и до днес?

      Продължи  толерантното отношение към организираната престъпност, която не спираше  активно да ограбва и дерибейства българите?

       Бе допуснато чудовищно разрастване на корупцията във всички обществени сфери?

      Целенасочено се разбиваше дясното политическо пространство или се извършваше подмяна на автентични лица и формации със зависими от репресивните служби или БСП?

     Българите остават най-бедните в Европа шестнадесет години, след като разчистиха пътя на реформите и шест след  приемането в ЕС?

Революцията от 1997-ма бе компрометирана и удавена в уговорки!  Фабриката за илюзии не бе затворена, напротив продължи да работи с пълна сила и да промотира нови илюзии („ще ви оправя за 800 дни“) или илюзионисти (Сидеров, Янев)! Не бе спукан нито един от циреите (мутри, ченгеджийски преход, комунистическа мимикрия), които превърнаха в гной надеждите на хората! БСП не си отиде, а продължава да бъде нагъл и амбициозен политически играч! Реформаторите се разпаднаха и отвориха път за популистки формации и лидери – месии!  Хората загубиха надежда, вяра, оптимизъм, само бедността остана константа! Всъщност може би се появи една нова надежда за спасение от действителността, която съсипва живота – Терминал 2 на Софийското летище!

Така се случва с незавършаните революции –  смачкват ги тези, които са ги обяздили или кукловодите, които са писали сценария!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на политика. Запазване в отметки на връзката.