Сладък коледен вкус


Честито Рождество Христово!

Коледа е! Най-хубавият, вълнуващ  и обсебващ празник. Дава основание, сили и порив, за да направим  най-невероятните неща. Коледа е чиста любов. Или поне повод  да дарим от любовта, която иначе крием дълбоко в душите си.

На коледа наистина се случват чудеса. Въобще не предъвквам клишета. Разпознавам ги в странните пориви, изненадващите постъпки и неочаквани жестове.

Не е ли  чудо, че цялата предколедна седмица едно училище „дишаше“  с порива да дарява и помага. Никога в Езиковата не е имало толкова масова благотворителна кампания. Децата направиха  истински фестивал от благотворителни инициативи – коледен филм, коледен концерт, коледен базар. С желанието да помогнат на тези, които са в нужда. Едни приготвиха коледни вкусотии, други сътвориха коледни сувенири или рисуваха коледни картички, трети пяха и свириха. Всички се надпреварваха да опитат сладкия коледен вкус и да дарят скромна помощ за болните деца на България. Надявам се да ми бъде простено отклонението, но не бих пропуснал да  кажа, че съм особено горд  от активното благотворително участие на настоящата ми слабост – X д клас. Вярвам, че  тези момичета и момчета са прибавили  нов смисъл към символиката  на Коледа.

Чудо е, че има хора, готови да дарят значими суми, само защото вярват в доброто. Няма друго обяснение за щедростта на един ловешки бизнесмен (директор на фирма „Винал“) към няколко напълно непознати момичета.  Човекът благотворително изкупи всички артикули от коледния базар на Езиковата, разположен в общината.  Без разписки и гаранции, но с пълно доверие в каузата.

Не е ли чудо, че посветих много часове в страние да изработя картички, с които да зарадвам класа си или коледни клипове, за да поздравя приятелите!  Както казах Коледа отприщва любов и стихийно желание да даряваш топлота и радост.

Не е ли чудо, че толкова много хора, с които малко се познавам, ме  тагват в коледни поздравления. Празникът и мрежата ни правят толкова близки, че сме готови да споделим радостта с всяко живо същество.

Не е ли чудо, че Коледа събира всички семейства. Двадесет години бях далеч от Ловеч на този празник.Затова не бях виждал градът толкова многолюден, млад и усмихнат. Само за два дни срещнах  повече от сто бивши ученици от гимназията. Не мога да си представя, че може да има друг повод, който да ги върне заедно там, откъдето са тръгнали.

Мънички чудеса, заразени от празничен  дух и най-чистата  човешка обич. Всички празнуват Коледа, но истински честити са тези, които могат да я изживеят. Като порив за човечност и желание да даряваш любов!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество. Запазване в отметки на връзката.