Истината не свършва със стохилядното завъртане на брояча. Благодаря за вашата подкрепа!


blog

Онази вечер броячът на блога ми отмери 100-хилядното посещение.  Посрещнах факта, по-скоро, в размисъл и съмнения, отколкото с радостни емоции.   Убеден съм, че значението на сумата зависи от стойността на единиците. Та именно единиците ме вълнуват много повече от  кръглата посещаемост.  Преди около  27 месеца реших да пиша публично,  за да споделям и да търся съмишленици. Годините ме научиха, че всички болки и проблеми са заразени с премълчани истини. Престраших се да изричам моите. Започнах да разказвам моята гледна точка с моите думи. Не съм и помислял  да се харесат на всички. Не се и старая . Един приятел ми повтаря, че трудно прочита моите статии до края. Защото го „стягала“ главата от тежкия стил. Истината е, че публичните хора са само от две породи – популисти, които говорят езика на масите, но рядко са честни и почтени и свободни граждани, които боледуват за обществена  кауза. Първата роля ми е непосилна. А и не пиша за всички, винаги пиша за някого. Не го познавам по име, често дори по физиономия, но знам, че носи тънка душевност, чист разум и човешки морал.  Затова не се впечатлявам от 100-те хиляди на брояча. Ценните посещения са десетки, може би, дори стотици пъти по-малко. Тези, които идват редовно  в блога и четат до последния ред  на статиите.

В края на краищата броячът е отмерил всички – и случайно попадналите и онези, които са напуснали след петото изречения, когато ги е стегнала главата. Нулите не зареждат с кураж и смисъл. Писането си струва, заради единиците. Например хилядата, които са прочели повече от една  статия. Петстотинте, които са започнали да мисля заедно с мен върху проблемите на ежедневието. Или стоте, които не бързат да харесват преди да са прочели и последното изречение.  Петдесетимата, които съм трогнал до сълзи и зарадвал до еуфория. Двайсетимата приятели, които са имали търпението да прочетат и разберат всички мои послания. Но най-вече десетте младежи, които (дай Боже) съм накарал да се чувстват по-свободни и независими. Дано започнат да пишат своите истини и да увличат своите десет последователи. Тогава  100- хилядното число на брояча  ще се изпълнили с много единици. Засега е само  статистика.

 

Благодаря на всички, коити четат и публикуват щуротиите ми в електронни и печатни медии.  Давате ми опование, че може би, не съм „боледуващ“ мозък, който си говори сам.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на me. Запазване в отметки на връзката.