Една любов с две имена – Американски девически колеж и Езиковата (131 години от началото на нашата история)


Всеки ден  хиляда души изкачват стълбичките към  дикисанския хълм, загледан в стария Ловеч. Там пред очите, като на длан, е цялата ни история – притихналата Вароша, гордата хисарска крепост, величавия монумент на Левски и онзи харизматичен мост между минало и настояще.  Понякога си представям как тези два хълма си шепнат спомени и история, споделят гордост и благодарност. Наскро писах колко близко е Езиковата до представата за колежански тип училище. Далеч от шума на урбанизацията, в простора на красивата паркова природа, надвесена над спираща дъха панорама на нашите старини. Мъдри хора са били американските протестански мисионери. Купили са късче земя, обладано от вдъхновение и харизма. О, съвсем не преувеличавам. Толкова пъти съм стоял на ръба на хълма, взрян в светините на Ловеч. От там историята е като хипноза, а височината, като адреналин – вярваш, че всеки полет е възможен. Давам си сметка, че хиляди мечти са били заречени на този хълм, под свидетелското съгласие на Вароша, Хисаря, Левски. Десетки хиляди млади хора са черпили сила от историята и оставяли частица дух на ръба на Дикисана. За да превърнат хълма в харизма, вдъхновение, легенда.

Всичко започва на 10-ти декември 1881 година, с онкриването  на Американския девически колеж. Знам, че историците ще присвият рамене в съмнение за датата. Доколкото не съм чел  и чул за друга дата, предпочитам да вярвам, че този декемврийски ден е нашето начало. В този ден започва историята на хълма, на който  знанието ражда мечти. Объркани от факта, какво точно празнуваме, често забравяме декемврийския изгрев. Утре ще затворим 131 страница в книгата на училищната история.  Страхувам се, че денят ще бъде делничен като съдържание и настроение. Затова реших да „драсна“ няколко реда в аванс.

Дано споделяме убеждението, че без Американския колеж нямаше да има многоезичното училище от първите комунистически години, нито пък кадровата немска гимназия. Нямаше да има “Вчера“ и езиковската легенда. Всичко, което имаме е наследено. Теренът и сградите са най-малкото. Делеч по-важен е духът.  Американският колеж е много повече от училище. Той е школа за възпитание. Както може да се прочете в правилника , главна цел на колежа е да даде добро възпитание и образование, така че възпитаничките да бъдат достойни дъщери на своето отечство. Също там е записано, че пред възпитаничките се поставят всички идеали, за да бъдат изградени силни характери, които да устояват на несгодите на живота. Колежът дава отлично образование, учи на ред и дисциплина. Изискването на правилника пансионерките да живеят като фамилия пуска дълбоките корени на приятелството. Много от правилата на колежа ще продължат да живеят в ежедневието на езиковите училища след Втората световна война. Някой от тях, за съжаление, ще избледнеят във времето, но духът, приятелството, ревността към традициите и стремежът към добро образование, като че ли ще наследят вечността. Всъщност всичко, което правим днес има своите първоизточници или прототипи в колежа. Клубовете, които днес изграждаме по програма УСПЕХ, са ежедневие за девическото училище.  Спомням си как през миналата година Ани Андреева и Петя Ангелова учеха съвременните езиковки на ръкоделие и месене на хляб. Някога учения по ръкоделие се придобивали в  клуб „Шев и бродерия, а колежанският клуб „Сръчни ръце“ учел на грънчарство  и изработвал изделия за  Коледния базр в града. Съвременните езиковки цяла седмица изработват различни неща на тазгодишния коледен базар. Днешните журналистически клубове издават от време на време вестниците „ЕГ прес“ и „Стъпала“, а тогавашният предлагал най- редовно  вестник „Мисионерски вестител“ и младежкия лист „Вълнолом“.  Колежанските клубове „Култура“ и  „В търсене на красотата“ дискутират въпроси от естетиката, приятелството, отношенията между хората, етикецията. Теми към, които е пристарастен съвременния клуб по етика.  Някога най-желан бил драматичния клуб, днес негов наследник е театралния клуб на абитуриентите.  В първите  години най-голяма била асоциацията на младите колежанки. Участничките приготвят и раздават храни, организират коледни базари  и музикални прояви.  През последните седмици Езиковата е разтърсвана от страстното желание да се прави благотворителност – чрез коледни базари и концерти. Нищо не започва с нас. Ние просто сме добри наследници и надявам се пазители на духа. Горе, над хълма, свети една аура, в която всеки е оставил частица от сърцето си и едно „издишване“ от духа си. Тук са събрани толкова много положително заредени флуиди – на Чалис и колежанките, на „телманци“, на тези, които днес гордо се наричат езиковци.

Всичко започва от онзи декемврийски ден преди 131 години. С идеята да се превърне в хълм на благородството и духовната аристокрация. Мотото на американските първооснователи било простичко – Просветени, за да просвещават! Достойно да бъде мото и на днешната Езикова. Стига ние да сме достойни за него.

На този хъл са стъпвали десетки хиляди хора. Рано или късно всеки от тях си е тръгвал. Но неколцина, като че ли, винаги са приседнали на стената и гледат към историческия Ловеч, отвъд Осъм. Струва ви се, че сред тях са Джеймз Чалис, Кейт Блекбърн, Мелони Търнър и цялата плеяда мисионери, направили възможно опианяващото настояще на старата Езикова.  Когато се заслушам чувам и хора от момичешки гласове, който  повтаря уверено една истинска клетва:

„Аз съм българското знаме – символ на българската държава. Аз съм вярата ви в самите вас, вашият блян за това, което една нация трябва да бъде.

Гордея се с вас, когато работите честно, клюмвам, щом целта ви изчезне и трябва да играя ролята на страхливец.

Аз съм това, което вие имате силата и смелостта да изградите. Мога да бъда и песен и паника, победа и поражение. Аз съм това, в което ме превръщате и това, в което вярвате, че мога да бъда.

Поздравът ми към вас е светъл, вярата ми твърда, че с вашите сърца и ум ще доизградите велика България.

Клетвата на Американския девически колеж. Колко хубаво би било, ако си я припомняме заедно с нашата „Клетва“.

Какъв по-добър повод от утрешния ден –денят, в който преди 131 тодини е основано нашето училище.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Езиковата. Запазване в отметки на връзката.