Надеждата не винаги е лично име!


Каквото и да ти говорят, винаги става дума за пари. Алчността боде очите, дори да е маскирана зад големи идеи и революционни кампании. И тъй като страстта към парите никога не би получила моралната санкция на обществото, се налага грижливо да бъде увивана в принципи или каузи. Особено, когато става дума за политика, в която, ако не си влязал с вълчи апетит, рано или късно започваш да усещаш неустоимото желание да заситиш глада си.

В политиката рядко има чиста любов, по-често има непреодолима страст – -егоистичната и похотлива.  Само наивници и идиалисти, които са на свършване, могат да обичат своята идейна муза без да и отнемат девствеността. Тези от политическите президиуми, обикновено, я насилват. Трудно е да устоиш на параноичната вяра, че каузата всъщност си ти, че партийните принципи са се родили с твоя първи плач. Ето затова любовта и постелята на музата по право са твои.  Докато се наситиш и я омърляш. После се влюбваш (обсебваш) друга политическа муза. Каквото и да ти говорят винаги става дума за пари.

Днес  СДС прави 23 години. За близо четвърт век премести историята на България напред и даде шанс на стотици хиляди да живеят човешки (тези, които благодарение на политическите реформи заминаха за чужбина). За тези години преживя повече от 23 кампании на напускане от недоволни групи и хора, даде началото на повече от 23 нови партии и бе обсебена от около 23 политически „нотабили“, вкопчени в постове и пари. За близо четвърт век СДС бе предвождано от 9 лидери. 6 от тях напуснаха партията, след като преспаха с вярата на хората (изключение прави само Желю Желев). Всеки от тези лидери се впусна в политическа битка от името на нова партийна муза (без Юруков, който си има кафе-компания). Мартин и Надя ще го направят най-скоро. С всеки от тях си тръгваше свита преторианци.  Всеки си заминаваше убеден, че само той е проектът СДС.  Костов заряза „мъртвото тяло, напуснато от духа“, за да се върне със страстното некрофилско желание да прив любов с него. Юруков опита да открадне СДС сякаш е някаква търговска компания.  Надежда, която според  Костов „предвождаше разбитите авари“, напуска за да прави „Единство“, чиято единствена цел е да бъде патерица на онзи, който издълба първите цепнатини в синята стена. Тъжно е, че всеки от тези хора е убеден, че е символ на някаква вяра и кауза. Истината е много по-жестока . Всяко от тези имена е символ на умъртвената вяра, че тези, които си следвал могат да  отстанат в политиката без личен проект и с гладно его. Каквото и да говорят, винаги става дума за пари!

Преди години мой братовчед, който беше много навътре в проекта ДСБ ми звънна и отправи оферта: „кажи да и си местгния лидер на ДСБ“. Отговорихче  аз съм лоялен към Надежда и оставам в СДС. Днес аз пак съм лоялен към  СДС, но Надежда я няма!

През лятото на тази година се срещнах с Пепи Николов и Даниел Вълчев и чух тяхното предложение да се включа в България на гражданите. Не приех и останах в СДС, но един дългогодишен политически гастроном от Плевен (Зеленогорски) с охота се включи в националното ръководство на новата формация. Разбирам, че съм наивник, но не я мога политическата проституция.

Ето с това се занимават хората, които олицетворяват СДС повече от десетилетие. С интриги, алчност, и неутолима страст към постове и слава. СДС и Синята коалиция отдавна не правят политика – редят политически пешки, делят баница, споделят далаверки. Ето тези изтръгнаха синия дух от душите. Омерзиха спомените на хората, накараха ги да се срамуват, че някога са обичали СДС.  Никой не иска да сяда на маса, на която стари приятели се карат и плюят в лицето.

Едни хора напуснаха, защото с тях е някаква си вяра. Коя точно? Онази, която преди четири години едвам домъкна старата десница до парламента! Или тази, която понастоящем дава още по-нисък резултат на Синята коалиция! Един работещ проект печели доверие и подкрепа. Един частен проект печели депутатски места за 14-15, вечно гладни и незаменими. Надя заяви, че не тя, а СДС  я е напуснало. Истината пак е по-жестока и няма нищо общо със сънищата. Хората напуснаха безвъзвратно тези, които приватизираха и омърляха чистата синя вяра. Затова зад Синята коалиция, ДСБ, СДС стоят все по-малко избиратели. Остана само една дясна идея, която се лута самотна сред стотици хиляди българи. Не се съмнявам, че ще припознае своята политическа изява, само че в нови формации и нови лица.

Нужно е малко време, нов морал и далеч по-млада енергия. Вероятно след шест месеца дясната идея на България ще тръгне по-много труден, но нов път. Преди това, очевидно, трябва да си вземе сбогом с хората, които ще останат в история.

Аз предпочитам да чакам в СДС, там където влязох преди 23 години. Надеждата не винаги е лично име.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на политика. Запазване в отметки на връзката.