Да помагаш на Коледа е готина кауза!


В една българска песен от времето, което в музиката наричаме ретро, се пееше как „понякога сме бели и добри, но много рядко ни се случва да сме бели“. Животът ни толкова бърза, дъх не ни остава да го догоним. Затова сме загледани все в краката си, все в делника си, все в пустото бъдеще, където се е устремил този кратък живот. Бързаме, бързаме и не ни остава време да се огледаме. Ако се сещахме да погледнем назад, щяхме да видим колко много нам подобни същества са насядали някъде по пътя, неспособни да гонят мечтите  си.  Само защото съдбата им е отнела  привилегията да бъдат здрави, способни и обичани.

Наскоро си мислех за изумителното (почти) съвпадение на един мрачен край, предсказан от маите (21 декември) и едно вдъхновяващо Рождество, завещано ни от библията (24 декември). Две различни култури, две противоположни послания,  само на едно вдишване  във времето.  А дали въобще става дума за физически край и физическо начало? Или може би за осъзнаване и духовна промяна? Сигурно затова Коледа е бяла – в песните, рисунките, мислите. Намек да изчистим катрана от душите и да ги белосаме, поне за кратко. Защото, когато сме бели, сме добри и обичащи.

Коледа е кратък шанс да си дадем почивка в безумното надбягване с живота. Да се върнем назад и да подадем ръка на онези, които не могат да бягат рамо до рамо с нас. За себе си знам, че ако не го направя сега ще загубя още една година преди отново да се сетя, че не съм сам на тази Земя.  После пак ще подгоня живота,  вторачен в делника си.

Винаги на Коледа осъзнавам, че сърцето ми е по-голямо, отколкото предполагам. В него има място за повече от една кауза. Затова не искам да избирам, искам само да ги степенувам.  Разбира се, че мога да обичам с еднакво пристрастие младежката кауза на езиковския фест и младежките мечти на болни, сираци и бедни. На всеки мога да дам по нещо – един се нуждае от средства, но друг само от внимание, усмивка и човешко отношение. Тъжно е, ако трябва да избирам кому да дам сега. Знам, че има каузи, които са вечни и ще отворят сърцето ми във всеки момент. Защото са част от ежедневието, в което се взирам единадесет месеца в годината. Например езиковския фест, за който мога да даря и през януари, февруари, март. За съжаление има каузи, за които  трудно се сещам (както почти всички) улисан в гонитбата с живота. Защото болните, осиротяли или мизерстващи дечица не са постоянно пред очите ми. Точно за тях трябва да има Коледа. Няма друг, по-подходящ момент, когато да отворим сърцата си към тази кауза! Шансът са бъдем поне за месец бели и добри.

Винаги, когато се колебая, дали да се надпреварвам със собствените страсти, се сещам за една прекрасна история. В едно училище за деца, болни от синдрома на Даун, организирали лекоатлетическо надбягване. Преди състезанието учителят казал на децата, че не е важно кой ще е победител, важно е да завършат всички. След старта децата хукнали с всички сили напред. Но момиченцето, което бягало предпоследно се спънало и паднало. Започнало силно да плаче. Последно тичало едно дребно момченце. То се спряло и подало ръка на пострадалото момиче. Но детето заплакало още по-силно и безутешно. Тогава всички деца, които почти били стигнали финала, спряли и се върнали назад. Вдигнали пострадалото момиче на ръце и под  одобрителните аплодисменти на зрителите заедно пресекли финала. Учителят им бил казал, че не е важно да победят, а всички да завършат насбягването.

Коледа е време, когато трябва да дадем шанс на падналите да пресекат финала заедно с нас. Поне на една от многобройните отсечки в дабягването с живота. Хубаво е на Коледа да бъдем бели и добри, грижовни и състрадателни. Това е готина кауза! Готина кауза е и нашия езиковски фестивал. Но за него можем да съберем в пъти повече и по друго време!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Езиковата. Запазване в отметки на връзката.