В Ловеч всяка коза е за свой крак


Прочетох на стената на  фейсбук приятел, активен гражданин, че когато хората си говорят, може и да се чуят. Съвсем точно предположение, но за други географски ширини. Ситуацията по нашите е описана в остроумната мисъл на гръцкия поет Никос Диму, че няма нищо по-досадно от десет гръцки интелектуалци, събрани в една стая, където всеки се опитва да превърне останалите в аудитория. Само ще коригирам, че балканският синдром не е интелектуално заболяване. Тук почти всеки, без значение от социален и образователен статус, се опитва да натрапи своето мнение на останалите. Още по-лошо – слуша само себе си. Разгеле в Ловеч.  Да речем, че нашата изтъняваща общност се състои от три отказващи взаимна комуникация групи. Първата е твърде тънка и малобройна – на т.н. местни политици. Хора, които объркано си вярват, че са достатъчно умни, за да не се вслушват в ничие мнение.  Втората е направо крехка – шепа активни граждани, искрено убедени, че някой им е възложил мисия да водят слепите и глухите по все още непавираните пътеки на гражданското обществото. Третата е смазващо многолюдна, цялото останало народонаселение, на което не му дреме, нито нито за влюбените в мъдростта си политиците, нито за повярвалите в апостолическата си дарба граждански активисти.   Местните политици (особено влаистимащите) обичат да взимат своите единствено правилни решения на тъмно и тихо. Гражданските активистите препочитат светлите, но уви най-често празни зали. Пасивното народонаселение се разтапя в задушевната обстановка на домашната ракийка, ориенталските ритми и сочните ругатни по адрес на всичко живо, дето ги управлява зле или поставя на съмнение гражданската им култура.

Пасивното народонаселение не се интересува от управлението и местната политика. Защото всички са маскари, ама без изключение и карадат ли крадат, ама без изключение. Не посещават и аматьорските сбирки на гражданските наивници. Защото не може нек’ви  хаховци да ги учат що е то гражданин и има ли той права в Ловешко.  Както казва една популярна ФБ група един граждански мандат имам и ще си гражданясвам както преценя.

Местните политици съще не посещават гражданските форуми. А бе дилетанска инициативи на някакви некомпетентни кресльовци. В отговор гражданските активисти бойкотират всяко управленско мероприятие.  Нямат нерви да слушат  безмислената риторика и да живее все по-зле.

Така заслушани само в собствения си глас въобще не се чуваме. А и как да се случи, когато общинската администрация прави обществени обсъждания без … нито един гражданин или заседанията на общинския съвет се посещават от,  две едни и същи,  цивилни физиономии.  Естествено гражданите подемат инициативи, на които нито един политик или управленец не сторя хатър да присъства. Като гледа мълчаливия им конфликт, на апатичното народонаселение не му остава друго освен да ги напопържа – ама яко, както се полага след ракийката и под нирваната на ориенталските ритми.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч. Запазване в отметки на връзката.