Децата са единствен център на образованието


Когато си малък или порасваш училището изглежда досадно и неприятно. Когато станеш родител осъзнаваш важността на училището и търсиш качествено образование за своите деца.  Когато управляваш една общност си отговорен да създадеш училищен уют и удобства на децата и приемливи алтернативи пред родителите за избор на учебни заведения.

Доброто управление на образованието е преди всичко стратегия и в никакъв случай поддържане на статукво. Постоянен стремеж към по-добро качество и визия за стъпките, водещи към неговото осъществяване. Всичко това при една уговорка – управленското разбиране, че реформираното и качествено образование носи допълнителна принадена стойност. Така една община може да спечели от правилното профилиране на училищата и подготовката на работна ръка, удовлетворяваща инвестиционните намерения на местния и привлечения бизнес. В други случаи инвестираните в средното образование на местните деца средства могат да се завърнат, чрез тяхната успешна професионална реализация и бизнес начинанията в родния град. Добавена стойност има дори в умението да създадеш училище с регионално значение, което привлича деца, следователно държавни и семейни средства за издръжка, в местната община.

Смея да твърдя, че Ловешка община е далеч от визията за подобно развитие в качеството на образованието.  Решението на общински съвет да се занимае с проблемите на образованието е категорично доказателство за дефицитите в управлението на най-важната социална система.  Чест прави на този общински съвет, който само за една година не просто започна, а вече осъществява отдавна отлагани реформи. Изработен бе единен стандарт за издръжка на дете и се пристъпи към преминаване на делегирани бюджети в детските градини, постигнато бе съгласие за оптимизация на мрежата от детски заведения. Съветът посвети отделно заседание на проблемите в образованието и задължи администрацията да изработи програма за ефективно развитие на системата до 2015 година. Като автор на един от докладите за състоянието на образованието ще посоча някой от най-сериозните проблеми пред  местното образование, които трябва да бъдат акценти в бъдещата програма.

1.Състоянието на училищната мрежа  ограничава равния достъп до качествено образование. Например не е възможно основни училища със 182 (СОУ „Панайот Пипков“) или 239 деца (ОУ „Св.св. Кирил и Методий“) да предлагат равно качество с училища, обучаващи 455 (ОУ„Проф. Димитър Димов“), 457 (ОУ „Христо Никифоров“) или 644 деца (ОУ“Васил Левски“). След 2008 година училищата се издържат изключително от държавните стандарти за дете. Логично е, когато разполагаш с два пъти повече деца да разполагаш и със съответстващо  по-голям ресурс.  Тези средства означават по-комфортна атмосфера, по –добри учебно-технически средства, по-мотивирани учители, по-добро обезспечение ( дори с консумативи) на учебния процес. В гимназиален етап тези различия са направо шокиращи – от 84 (СОУ „Св. Климент Охридски“) и  101 ученици (СОУ „Тодор Кирков“) срещу  566 (ПМГ) и  899 деца (ГЧЕ). Лесно е да се пресметне, че математическа и езикова гимназия разполагат с 5 до 10 пъти повече средства поддържане на нормална учебна работа.

2.Дискриминация на децата по отношение на равностойния им достъп до качествено образование. Политиката на насочване на децата към средищни училища ограничава правото им на избор на учебно заведение. От една страна децата са насочвани към по-слаби във финансово, материално и научно-гехническо отношение  училища. От друга страна се допуска сегрегиране на децата от ромски произход и сериозно компрометиране на идеята за тяхната социална и културна интеграции. Тази политика е предпоставка за значителния брой отпадъщи или не продължаващи училищие в по-голните степени.

3.Политиката на поддържане на финансово стабилни и финансово „крехки“ училища създава значително неравенство по отношение на възможностите за изграждане и поддържане на съвременна спортна или учебна база. На практика  има ловешки деца, които са лишени от възможността да спортуват пълноценно (например в  ОУ „Димитър Димов“, където въобще липсва физкултурен салон), а огромна част от местните ученици спортуват при условия не отговарящи на предписанията на РЗИ И РИОКОЗ. П ак поради различно финансово здраве малка част от училищата успяват да обновят учебно-техническата база (съвременни компютърни или учебни кабинети, информационни технологии) в съответствие с модерните образователни тенденции, което трупа различия в качестввото на образованието спрямо по-голямата част от ловешките училища.

4.Поради драстично намалялата раждаемост училищата се конкурират за все по-малък брой ученици. Тъй като общината е напълно абдикирала от своите отговорности по регулиране на процесите конкуренцията между училищата е злостна и нелоялна. Според слуховете падението достига дотам, че вече се предлагат пари на ученици, за да избират едно или друго училище. И понеже всеки успява да отчупи нещо от баницата, поне половината от 8-те местни гимназии формират по една крехка паралелка за всеки учебен клас. Така всички са живи, макар да са на ръба на оцеляването. Докато накрая се случи „масово убийство“ на няколко училища, каквото вече беше извършено в селата.

5.Професионалното образование в Ловеч, като профили и специалности, отговаря на една отдавна отминала икономическа реалност.  Управлението на професионалните училища е задължение на държавата, но реалностите са пред очите на местната администрация. Безразличието към състоянието на този сегмент от средното образование е пресътпление към местните деца (които са основна част от учениците в професионалните гимназии), защото означава похарчено време, енергия (в наякой случаи и средства) в усвояване на професия, която не се търси и не предлага успешна професионална реализация.

6.Политиката на поддържане на училища на прага на оцеляването, означава не само финансова слабост, но и все по-труден образователно-възпитателен процес. Училищата, чиито паралелки са близо до ръба на съществуването (мимимум 18 деца) се превръщат в зависими от учениците. Публична тайна е че се спестяват отсъствия и наказания, защото отпадането на ученици може да срине паралелка. Как ще обучавате и възпитавате деца, които знаят, че са недосегаеми и вие зависите от тях?

7.В хода на дискусията началникът на регионалния инспекторат по образование господин Райко Райков заяви, че нашата община показва добро качество на образованието  с  оглед постиженията от матурите и външното оценяване. Дори и този резултат е един чудовищен компромис с правилата и морала. Защото в редица (обществено известни училища) се разиграват схеми за подпомагане на учениците при полагане на изпити. Нямаме право на обвинения, за да оцелеят училищата  са готови да нарушат правилата.  Ако има виновни те са зад бюрата, от които се взимат решения за развитието на образоанието.

Необходимостта от реформиране на образованиетио е неоспорим факт. С риск да разсърдя някой и друг чиновник ще кажа, че ловешкото образовани се  управлява  дилетантски повече от десетилетие.  Резултатът е печален. Сринато селско образование поради страх от реформи. Разслояване на градските училища на силни и слаби, „патриции“ и „плебеи“, загледани в бъдещото и взряни в оцеляването. Все си мисля, че има едно ясно и точно опредление за политиката , водена в образованието през последните 10- години – дискриминация.  Дискриминация на децата в достъпа им до равно по качество образованието. Дискриминация на етносите в правото да получават равностойни образователни услуги. Дикриминация на училищата по отнощение възможностите да се развиват и предлагат  конкурентно качество на образователния продукт.

За да бъда честен ще призная, че изпитвам скепсиз по отношение готовността, решимостта и смелостта да се пристъпи към сериозни, необходими и оздравителни реформи в общинското образование. Както вече писах в началото за това се иска интелект и визия – да премериш усилията в образованието, като по-значими от усилията да отклониш някой лев по европроект или да покровителстваш бизнес далавера с гарантиран личен девидент. Всъщност точно в мисленето е проблемът.  Дивидентът от образованието е обществен, не пълни джобове или лични сметки. Дано тези, дето сме избрани да определяме бъдещото на общината, бъдем достатъчно умни и отговорни при разработването на стратегическите насоки в развитието на ловешкото образование. Център на образованието са децата, не парите, личната финансова изгода или политическото удобство.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование. Запазване в отметки на връзката.