Дано Господ опази църквата от патриарх, служил едновременно Нему и дявола!


Топвам перото в мастилото и започвам да пиша, но се чувствам сякаш съм в блато. Не познавам добре тинята, в която ще нагазя, но ми се струва, че трябва да направя няколко крачки.  Моля,  ви не ме корете, ако не харесвате написаните редове. Истината има много измерения, нека не я отричаме, когато попаднем в измерение различно от нашето. Снощи  ме поканиха да се включа в анкета „Кой е най-достоен за нов партриарх ?“ Аз пък мисля, че правилният въпрос  е  кой има силите да реформира Българската православна църква, обхваната от инерция през немощните години на Патриарх Максим.  От уважение към православието ще призная, че долните редове са написани от човек, който не познава светото кръщене и тайнството на евхаристията. Въпреки това и в разрез с канонично вярващите, се считам за православен християнин. Най-малкото , защото почитам волята Господня и моралът, който ни е завещал. Аз съм от хората, които могат да бъдат спечелени всецяло за църквата стига да ме поиска в обятията си, вместо да ме остави да се лутам по пътя към нея. Имам предвид църквата, истински отдадена на Бога и спасението на човешките души, а не на плътските удоволствия и репресивните полицейски органи.

Та затова за мен е важно не толкова името на новия патриарх, а шансът за реформи и почистване на църковния срам,  трупан през годините на комунистическо минало. Утвърждаването на истинската Божия църква, която би устояла на алчността и суетата, за да се отдаде на грижа за богоугодния български народ. Искам църква, която да сее истинска вяра и упование в Бога, която се грижи за бедните, бездомните, гладните, болните, която не се чужди от социалните проблеми и е готова винаги да застане на страната на своя смачкан народ.

Сега е времето за истинска промяна и покаяние, за пълен разрив със срамната история. Това означава църквата да се пречисти от комунистическо-полицейската зависимост и светските изкушения, обладали напоследък съзнанието на част от клира. При тези обстоятелства за мен има само един възможен избор – патриаршеска корона  за митрополит Гавриил. Знам, че  много хора ще бъдат изненадани, дори шокирани, от тази теза, написана от моята ръка. Първо, защото ме познават като човек, който често е заявява разочарованията си от Българската православна църква. Естествено и затова, че съм изразявал несъгласие с идеи на Негово високопреосвещенство митрополит Гавриил. Със сигурност заядливите ще си спомнят, че бях против кампанията за Богоявленския мост или удостояването на Патриарх Максим (лека му пръст) със званието почетен гражданин на Ловеч.  Във всеки от случаите моята позиция не е била обструкция, а принципно мнение. 

Всички, които ме познават са наясно, че никога не изразявам позиция без да изложа аргументи. Може и да не съм сред най-ревностните последователи на църквата, но със сигурност се опитвам да следвам Божието слово (като морал, ценности, човеколюбие). Затова не приемам тезата, която чувам и чета, за безразлчие към избора на патриарха.  Да се изпъчиш и да кажеш „все ми е едно кой ще бъде избран за патрирах“ е равнозначно на бойганьовата изцепка, че всички са маскари. Ангели няма, но и между митрополитите има повече и по-малко богобоязливи. Казах, че съм от хората, които не са загърбили пътя към църквата. Стоят на разстояние и гледат в очакване на светлинката. Едно е сигурно – не бих се върнал никога, ако начело на църквата застане сановиник с упадъчен морал и двулико минало.  Моля да не бъркаме вярата в Бога с доверието в църквата. Вярата се носи в сърцето, а доверието се печели с богоугодни дела. Митрополитските дела правят владишкия жезъл силен.  Какво доверие да изпитвам към патриарх, служил едновременно на Господа и демона (държавна сигурност)?  Как да следвам църковен водач, който проповядва смирение и скормност за миряните, а не крие пристрастието към лъскавите символи на суетата?  Как да почитам духовник, който продава Божията благословия за пари и се блажи от продажба на имоти и титли?  Мога ли да уважавам патриарх, интронизиран след нарочна промяна в уставните правила?

Мой добър приятел и колега , дълбоко вярващ човек, често казва, че Господ си знае работата. Не знам, дали е промисъл Господен, но Ловчанския митрополит Гавриил е единственият, който е най-близо до изискванията на морала и устава. Разбира се, не искам да оставям впечатлението, че защитавам най-малко уязвимата кандидатура. Затова ще споделя два мои аргумента (не ангажирам никога с тяхната тежест и достатъчност) в полза на дядо Гавриил. Два твърде различни случая с едно и също послание – лична  и духовна позиция. По време на тежката и продължителна учителска стачка Негово високопреосвещенство се съгласи да посети Езикова гимназия и даде благоволение на стачкуващите. Знам, че гореспоменатия приятел ще опонира , жегнат от  по-сетнешни,  противоречиви спомени в същия контекст , но стачкуващото учителство тогава усети подкрепа. Не знам, доколко е било важно, но тези хора издържаха 40 дни. Митрополит Гавриил е първият високопоставен духовник, който от името на църкавата дойде на злокобния лагер „Слънчев бряг“. Вече е отслужил няколко панихиди за душите на убитите и дори пое обещанието да издири имената и отпочне процедура за канонизиране на избитите от комунистите свещеници. Считам  това за част от покаянието на църквата, заради мълчанието в десетилетията на комунистически безчинства.  За мен тези постъпки са важни, за други, може би, нямат стойност.

Това е само една гледна точка. Моята, както винаги съм подчертавал в този блог. Не пиша, за да убеждавам или адвокатствам.  Живеем в толкова бездуховни времена, че повече от всякога имаме нужда от вяра. Макар и да не е аксиома силата на вярата зависи и от достойнството на църквата.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество. Запазване в отметки на връзката.