С кого си ляга гражданската чест в Ловеч?


Ако изберем да живеем наведени, трябва да знаем, че винаги някой ще се възползва от удобната поза. И ще бъде много болезнено.  Създали сме общество на перманентния хленч. Били сме бедни, били сме смачкани, били сме отчаяни. Постоянно някой ни обирал- държава, монополи, община.  А всъщност е много просто, дори цинично – никой не можи да насили вашата съвест, личното достойнство или за**ик, ако не му ги отдадете. В стойка партер се застава по правила само в борбата. В живота унизителното надупване е единствено личен избор. Затова не можем да хленчим, когато  послушно се подлагаме на власт, държава или всякакви други алчни обирджии, които  периодично, ни влизат изотзад  с все по-дебел… финансов иск.

Само преди месец  ДКЕВР разреши увеличение на цената на водата в Ловеч с около 6%. Новината съвпадна с разгара на режима в подаването на вода за град Ловеч. Ситуацията е повече от абсурдна, защото навсякъде по света, когато  някой не може да осигури качествена услуга, прави съответните отстъпки. У нас  така наречените естествени монополи не признават европейската пазарна етика и правата на потребителите. Търсят арогантно права, но не признават никакви задължения. Та в този контекст двама будни граждани, Данчо Заверджиев и Павлин Иванов, стартираха местна гражданска инициатива по Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Инициативата имаше ясно послание, а именно „Определяне цената на питейната вода, доставяна от местния оператор „В и К“ АД – Ловеч при режим на водопадаване“. Подкрепих инициативата, въпреки че заслугата е изцяло на гореспоменатите граждани.  За съжаление първото събрание за стартиране на инициативата остана далеч от необходимите 50  участици (респективно подписи). Инициативата бе изцяло гражданска. В този контекст бе чудестно, че БСП бе на среща с върховния ПЕС Станишев, а ГЕРБ не бе получил директива да се включи в кампанията. Дето се вика колкото по-малко политически лица, толкова повече честност и почтени намерения. Лошото е, че ги нямаше гражданите. Същите, които не спират да хленчат за упражняваното върху тях икономическо насилие. Няма изненада в развръзката по инициативата. Волското търпение и социалното безразличие са сред най-традиционните черти на местната народопсихология. Ловешкият гражданин е търпелив и стоически понася всеки напън да му влезат още по-дълбоко и здраво в… порфейла.  В конкретния случай отсъствието на граждански протест и воля носи няколко ясни послания:

1.Не ни пука, че в началото на 21 век сме ограничени в достъпа до едно от основните блага – водата.

2.Не намираме нищо неморално в това да ни ограничават водоснабдяването, но да плащаме по-скъпо за услугата.

3.Нямаме нищо против да плащаме нереални сметки, в които е калкулиран и въздуха въртял водомерите при непрекъснатото спиране и пускане на водата.

4.Приемаме безропотно да бъдем обсипвани с трупащи се задължения, включително да плащаме все по-скъпо, но се отказваме от правото да предявяваме претенции към некоректните доставчици на услуги.

Видно е, че ни е  все ни е тая кой ще ни язди.

Снощи Павлин се опясяваше, че може би инициативата не се прави от точните хора. Може би, ама аз по-точните не ги виждам. Не съзирам друга инициатива, предложена да речем от съветниците-популистите, които не спират да плямпат за далаверата с водата по време на заседанията на общински съвет или загрижени за гражданите медии.  Не виждам дори онези кафеджийски кръгове, които ежедневно си чешат езици и бистрят бъдещето на ловешкото гражданство. Както се казва в царството на слепите и едноокия е цар. Така, че проблемът не е в инициативата или инициаторите.  А в дефицитът на гражданска чест. А тя честта рядко е девствена, далеч по-често е блудница!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч. Запазване в отметки на връзката.