С този Литекс възкръсна вдъхновяващият футбол!


В отминалата съботна вечер си припомних какво е да изпиташ удоволствие от футболен мач. Титлите и купите пълнеха витрината, но очите ми жадуваха за красота и наслада. Каквато, примерно, помня от знаменития сезон 2000-2001. Тогава Литекс остана четвърти, но играеше великолепен футбол и „разглобяваше“ от бой противниците си (дори Левски и ЦСКА отнесоха по една четворка от Ловеч).  Тогава зрителите бяха хиляди, мачовете празници, а футболното настроение превъзходно.  После целите взеха връх, футболът стана прагматичен, а красотата започна бавно да избледнява.

Изведнъж, след толкова години, в мача със Славия шеметният стил възкръсна.  Въобще не става дума за петте гола, те са следствие. Футболът напълни очите и зарадва сърцата. Младият Литекс опита всичко от онова, което харесвах – скоростни нападения, игра на едно докосване, отлични взаимодействия, интелигентни атаки, непремиримост до последната минута, канонада от удари. Ще призная, че Литекс ми хареса още в мача с Лудогорец. Младоците надиграваха шампиона в 2/3 от игровото време, създадоха два пъти повече положения, но нямаха вечер. Изумен съм от напредъка само за две седмици. Със Славия играта беше една класа по-смислена, една атака по-бърза и няколко гола по-точна.

Нито за момент не съм се съмнявал в бъдещето на новия отбор и качествата на младите играчи. Преди време написах, че Гриша Ганчев тръгва по нова, но съвсем вярна писта, по която рано или късно ще достигне заслужени  успехи. Вече съм склонен да ревизирам прогнозата – този отбор е на път да се превърне в явление още през настоящия шампионат. Затова напоследък се забавлявам да чета объркани коментари в спортни сайтове и вестници. Всички заредени с изненадата, че един отписан отбор възкръснал като истински Феникс. И ако тонът е само озадачен, то е защото липсват преки предавания на футболните срещи.  Сигурен съм, че ако медийните коментатори бяха гледали на живо някой от последните“оранжеви“  мачове щяха да изпитват една доза повече притеснение. Защото в тазгодишното раздаване Литекс не беше предвиден.

Всъщност притеснението май вече се усеща. Днес чета два коментара в много популярен спортен сайт, които превръщат предстоящото дерби с Левски в нещо повече от обикновен мач. Ха, само преди два месеца, същите тези брояха Литес за „умряло куче“. Някъде между редовете се внушава, че този мач е Рубикон. Ама, разбира се, за Левски. Защото ако бие – печели цял народ. Ако ли пък падне (това го има само в едно многоточие) – печели само Стоичков! Изумителна логика на хора, които не са разбрали няколко дребни факта. Например, че този отбор играе преди всичко за честта на Литекс. Просто много от момчетата не са обличали друга фланелка. Или че са толкова млади, че нямат нужда от допълнителна мотивация, те просто изгарят от желание да се докажат. Между другото това е голимият шанс на Левски, защото младостта може да се поуплаши и огъне. Предстоящият мач е на живот и смърт само за Левски. Затова очаквам всички възможни мерки за да бъде спечелен. За младата формация на Литекс предстоящото дерби не е Рубикона, който трябва да преминат непременно.  С тази средна възраст могат спокойнf да дочакат големите победи. Всички очакват, че на младите момчета няма да им достигне дързост, за да посегнат към скалпа на Левски.  Но ако преминат границата ще започне съспенса. Не защото Левски ще загуби титлата (мачове много до края на шампионата), а защото пътят към оранжевия възход ще бъде напълно открит. Истински проблем, тъй като ловешката формация не е записана с главна роля в нито един шампионатен сценарий за тази година.

Дори това да се случи, няма да бъде в името на Стоичков. Христо, може би, има шанса да попадне в точно време, на точно място – там, където се започва на чисто и със своя кръв. Защо пък този Литекс, да не е отборът, от който ще започне истинската треньорска кариера на големия шампион.

Иначе мачът с Левски не е по-важен от всеки друг. Той ще бъде поредната стъпка в развитието на този млад и обещаващ отбор. А изходът няма никакво значение, ако отборът запази настроението, хъса и младежката дързост от последните битки. Време за скалпа на „Левски“ има достатъчно. Рано или късно той отново ще увисне на оранжения колан. С този устрем по-скоро рано!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Литекс. Запазване в отметки на връзката.