Ех, каква благодат очаква учителя!


„Колко струва опиумът за народа ?“ – питаше с патос великият комбинатор Остап  Бендер в легендарния филм „Дванайсетте стола“. Според мен нищо, защото народът обича да го опияняват. С думи, ласкателства и илюзии за розово бъдеще. Не ми пука за онези хора, които позволява поради наивност, простотия или страх, да ги опиват.  Но няма как да съм безразличен,  когато в опиата забъркват и моето име. Ако не личното, то поне професионалното – учител.

От няколко дни се развихря популистка кампания. Всички медии, електронни и печатни,  тръбят „увеличават заплатите на учителите“.  За пореден път в обществото се създава впечатление за голям управленски жест към образованието. Познатата политическа дъвка, особено когато наближат избори. Няма да коментирам, само ще маркирам няколко  факта. По думите на финансовия министър  от началото на 2013 ще има увеличение в стандарта за издръжка на ученик с 5%. Това означава пропорционален ръст на заплатите. Отнесено към сегашната средна заплата в средното образование увеличението се равнява на 30-35 лева месечно! Всъщност тази корекция бе договорена със синдикатите за 1-ви октомври тази година. Сега се прокламира като голям жест за следващата. Да ме извини премиера, но и с тази добавка ще си останем най-бедните в  ЕС. Ще отбележа, че планираното увеличение е по-малко от заявената корекция в песиите и не може да покрие натрупаната инфлация за последните три години (с практически замразени заплати). И това за сектор, който управляващите не спират да прокламират за приоритетен.  Иначе казано предлагат се някакви трохи, но се обявават толкова шумно, че обществото попада в поредната заблуда.

С розов опиум се включи и министърът на образованието, който окуражи педагозите да участват в различните европейски и национални програми за средното образование и да повишават своите доходи.  Ами споменатите програми първо са временни, после съвсем не са достъпни за всеки учител и трето не предлагат кой знае колко голям финансов ресурс.  Въпросните програми не са панацея за българското училище, а възможност за временно закърпване на някоя дупка  в  училищния  или  личния бюджет.  С познатата си патетика министърът заяви още, че родното образование е на прага на небивал разцвет, защото през следващите години го чакат 540  млн. лева от европейските фондове.  Едва ли, ако бъдат изхарчени както досегашните евросубсидии за образованието. От 2007 година ЕС отпусна над 160 млн. лева за българските училища. Разпределени са по различни програми за оценка на качеството, обучение на учители и директори, въвеждане на делегирани бюджети, инегриране на малцинства, реинтегриране на отпадналия от училище, извънкласни дейности и пр. Само, че резултатът от похарчените средства е пренебрежимо малък. Защото са похарчени немарливо и нерационално. Няколко примера.

По проекта за разширяване на информационните и комуникационни услуги са похарчени над 39 млн. лева.  Над някои училища се изсипва рогът на изобилието. Учителите получават лаптопи, мултимедии, wi-fi  покритие, за известно време безплатен достъп до домашен интернет.  За други (по-голямата част) тези благинки остават недостъпни. И  за едните и за другите ефектът е незадоволителен – малък напрадък в използването на новите технологии в училище, на много места все още липсват електронни дневници и т.н. Почти 10 млн. са похарчени за повишаване квалификацията и кариерно развитие на учителите.  С  тази социална инвестиция  бе въведен един абсурден модел за кариерно израстване – масово производство на старши учители  и ограничена (но неясна като критерии и функции) серия главни учители.  Около 3 млн. лева  са похарчени за придобиване от учители на директорска правоспособност, без какъвто и да е интерес към по-нататъшната реализация на тези специалисти.  Други 4 млн. са отишли  за обучение на оценители на тестови задачи от държавни зрелостни изпити и съставители на тестове. Въпреки това голяма част от обучените  хора и до днес не се ползват като оценители на матурите или съставители на изпитни материали.  Близо 5 млн. лева са похарчени за изработване на система за оценка на средното образование и усъвършенстване процеса  на неговото инспектиране.  Парите отдавна са усвоени, но нито има ясна оценка на качеството, нито се правят  опити за предотвратяване на неговия непрестанен срив.  24  милиона са заделени за създаване на мултикултурна среда в училищата, интегриране на малцинствата и реинтегриране на отпадналите от образованието. Не мисля, че въпреки солидната сума, има някакъв напредък.  Голяма част от децата от малцинствата продължават да не посещават училище, а с всяка година броят на отпадналите расте. По горните програми са потънали 85 млн. лева. Резултатите са много под очакванията. Страхувам се, че новите 540 млн. може да бъдат похарчени по подобен безотговорен начин.  Затова  щастливото бъдеще на родното средно образование буди сериозни подозрения.

Каквото и да казват управляващите охолството на учителя и училището ще бъдат мечта още много, много дълго време. А популистките упражнения може и да са удобна предизборна риторика, но не са здравословни – за учителя и училището. Защото създават социално напрежение сред хората и нереалистични очаквания за условията, в които учат децата им. Далеч по-рационално е енергията да бъде насочена към пълноценно усвояване на европейските и национални средства и насочването им към смислени реформи в образованието.  С  трохи и подаяния, колкото и широко да са прокламирани, качеството на родното средно образование няма да помръдне.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование. Запазване в отметки на връзката.