22-август – един достоен ден от историята на Ловеч


Ако ползвам един изтъркан израз бих казал, че днес е хубав ден за Ловеч. Ден празничен. Не от лентяйските, неприсъствени празници. Празник духовен и паметен!  На този ден преди 135 години Ловеч заживява свободен и пълноценен живот.

Ще призная, че се чувствам малко глупаво, пишейки тези редове. След като снощи едно момиче написа следния тъжен статус:  Не може ли тая шибана последна година автоматично да я skip-на и да се махам от тоя противен град вече…Не че искам да лея патетика, но този град съвсем не е толкова „противен“. Има история, корени и не малко поводи за гордост. Но това се възпитава, гради и натрупва с години. Дори с човешкото уважение към днешния ден.

Всеки град има само няколко дни, които истински сплотяват и въодушевяват. За Ловеч тези паметни дни са Цветница, 11-ти май и 22-ти август. Всъщност без Денят на Освобождението не бихме чествали и другите две дати. А днешната дата е най-малко позната и възторжена.

Страхувам се, че много от зрелите граждани не разпознават празника и неговия исторически заряд. Как тогава да знаят децата ни? Часове за тези уроци не са предвидени в програмите. Знанията по краелюбие се възпитават вкъщи. Затова все по-малко деца знаят историята на героя Цачо Шишков, легендите за Белия и Черния паметник или за лобните места край Кървавия камък и църковния двор. Местата, които всяка година ритуално обхождаме. Но винаги без душата на ловешкото гражданство.

Всъщност от началото на годината, като че ли, полъхва свежест в местната празнична ритуализация. След динамиката и истинското уважение към 3-ти март, след преклонението пред историята на 11-ти май, днес на празник ни кани поредният амбициозен афиш. Афиш, от който струи човешкото отношение към датата, а не традиционната куртоазия и инерция. Преди всичко адмирации за графика. За пръв път всички възпоменания са предвидени за късния следобед, когато ловчалии приключват своите работни задължения.  Хубаво е, че този път паметта ще оживее във възстановки на площад „Тодор Кирков“ и атракцията „Звук и светлина“ на Ловешката крепост. Събитията – те правят празника и фокусират интереса. Страхотна е и идеята за тържествена сесия на Ловешкия общински съвет и почит към първата местна управа на Иван Драсов. Радостен съм, че една моя инициатива от преди седем години придобива такава мащабност и тежест. Да, днес ще кипи в Ловеч, а това няма как да остане незабелязано. Може би първата успешна стъпка, с която да възпитаваме ловешките деца на родна история. Апропо, няма как да не се възхитя на още една подобна родолюбива инициатива – поставянето под табелките на улиците кратка информация за историческите личности и герои! Стига стъпките да продължат,  не след дълго 22-ри август няма да буди днешното недоумение и безразличие.

Млади приятели (знам, че този текст ще бъде прочетен от не малко от вас) потопете се в атмосферата на днешния празник. Намерете афиша и си харесайте проява. Склонете глава пред паметта на Цачо Шишков и Тодор Кирков, ако можете поднесете цвете пред паметника на загиналите ловчалии (в двора на църквата „Св. Троица“)  или просто се порадвайте на театралното шоу за събитията или спектакъла „Звук и светлина“. Сигурен съм, че нещо от городстта на този град ще остане в сърцата ви. За да не бързате да skip-нете все още неизживяното в Ловеч.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч. Запазване в отметки на връзката.