Някой продава боклука си в опаковка от морал


Една великолепна дефиниция разграничава хората в четири категории : такива, които търсят властта, хора, които търсят удоволствието, хора, които търсят изпълнението на определена мисия и хора, които търсят трансцедентналността. Ако изключим последната група, заета с опитите да се слее с вечността и недоксната от писъците на битието, останалите пряко и активно участват в социума, който ни обгръща ежедневно. Убеден съм, че всеки сам избира пътя – да търси властта, да следва удоволствието или да носи на плещите си мисия. Дори да не приемам, уважавам избора на всеки. Не харесвам само лицемерите – тези, които катерят или са катерили властта, черпят или са черпили удоволствие,  но пред  хората намятат качулка на мисионери.

Чета днес във всекидневник медиен  обзор за миналата седмица.  Коментарът е на известен в миналото телевизионер, по-късно осветен като сътрудник (агент) на ДС.  В статията този титан на соцжурналистиката остро бичува родните телевизионни медии, наситили времето си с „пусита и гаги“.  Къде в намеците, къде между редовете разбирам  за слугинското поведение на българските телевизионни журналисти, които пробват  „да са в синхрон със световната общност и да се хванат за пеша на Мадона, Обама и пр.“. Мадона,  дето „ не е малко разпасана“, и „предизвикала шумен скандал с книгата си „Секс“, в която „все пак няма фотоси как се чекне с любимите си негри пред  олтара в „Свети Патрик“ (катедрала в Ню Йорк).  Ами тя, Мадона, беше такава и през 80-те, когато правеше клипове и концерти отвъд границата на поносимата за пуританите еротика. Ама тогава моралистът от Държавна сигурност не я громеше. Напротив гледаше да се хване за пеша и, щото беше модерна и правеше рейтинги. Със същата страст се стремеше и към пешовете на други скандални артисти (не само сценично), като великия Фреди Меркюри, да речем. Всъщност в неговото магазинно предаване „разпасаните“   деляха време и внимание с интелектуални колоси от ранга на  Солженицин и Ноам Чомски.  Без да се конфронтират.  Просто правеха рейтинг.  Днес, разбирам, се изключват „понеже е очевидно, че съвестта на днешния свят не е вече Ноам Чомски, а Лейди Гага“ или защото някога „провокация бе новелата на Солженицин „Матрьонин двор“, а „ на нас „пуситата“ са ни достатъчни,  а и са удобни за днешния вкус“.

Вече се досещате, че разгромната риторика на мисионера с доносническо минало е породена от медийното внимание (вместо заслужено порицание) към пънкарките от Pussy Riot.  А защо „клетата“ Мадона точно попада в критикарската мелачка, а не да речем Пол Маккартни (също глас в защита)? Ами защото е удобна за „логаритмуване“. Как да овъргаляш в храчките сър Пол Маккартни?  За него просто премълчаваш. За сметка на Лейда Гага, която не е изказала и дума за руските обвиняеми, но пък има лошия късмет точно в този момент да минава през България.  Та попадайки пред очите на позабравения медиен гуру се превръща във великолепна емблема за просташките послания на съвременната телевизия.

Естествено медийното меню на отминалата седмица съвсем не предлага само „пусита и гаги“. Но чичкото с размахания пръст вижда само това, което се вмества в матрицата на манипулацията.  И се започват едни хули примесени със  свободни интерпретации на тема кощунство и религиозна обида. Предполагам, че със същия плам и лицемерие ментори са декларирали религиозна обида от Шиниът О’Конър, когато протестно накъса снимка на  папа Йоан-Павел II  или след рок сквернодействиета на Андрю Лойд Уебър, създал  „Jesus Christ –super star”.  Вероятно същата страст е извирала изпод перата на моралистите, подписали одобрителни памфлети за отлъчването на Казандзакис („Последното изкушение на Христос) или обвиненията за религиозно аморалните книги на Умберто Еко.  Не мислете, че сравнявам Pussy Riot с изброените артисти и мислители. Те са величини от съвсем други галактики. Но мога да сравня обвинителите, защото са еднакви лицемери.

Накрая, преди да подпиша текста, бих искал да разкрия няколко истини, които може би ще ме изцапат с пръски  от помията, излята по „руските простачки“. Като тийнейджър харесвах Мадона. Харесвам музиката и и досега. В ъпреки това книгата и „Секс“ не присъства в билиотеката ми и не съм прихванал от нейната „разпасаност“.  Не харесвам Лейди Гага.  Считам я за бледа подражателка на Мадона.  Но не разпознавам в нея символ на съвременната културна простотия в България. Първоизточниците са си наши, български. Възхищавам се на писмето слово на Солженицин и Чомски.  Но ги открих сам, а не защото са ми препоръчани от медиите (още по-малко от онази неделна магазиния от края на 80-те години).  Не одобрявам политическите акции в религиозните храмове, но не харесвам и съюзът на Православната църква с комунистическата и поскомунистическа власт.  Харесвам шедьоврите на Андрю Лойд Уебър и Умберто Еко и въобще не ме интересува,  дали са обидили нечии религиозни чувства. Защото тези чувства, често са преструвка, зле прикрила лицемерието.  Не съм от „българските овце, чиито любимо занимание е упражнения за сметка на Путин и Русия“. Но пък се отвръщавам от хора, като автора на статията, които през живота си не са „наметнали тигровата кожа“ в защита на поне една кауза.

Отдавна не бях чел статия с толкова много обидни квалификации.  Ако бяха звънчета щяха да предизвикат невъобразим шум.  А както казва Ницше „Светът не се върти около създателите на шум, а около създателите на ценности. Безшумно се върти той.“.  Сиреч няма как да си мисионер, ако не носиш история и будеща уважение биография.  Няма как някога да си обслужвал властта и да си се хранил на нейната маса, а днес да си моралист. Най-вероятно си същия страстен почитател на властта и удоволствията. А качулката на мисионера не променя истината и фактите. Нито пък може да скрие манталитета на ченгето – лицемерие и манипулация.

Абе някой „просто продават боклука, който поизвеждат“. Чудесна квалификация. Сякаш написана за споменатия медиен анализ и неговия автор.

Всички текстове в кавички са цитат от статията.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на медии. Запазване в отметки на връзката.