Лесно е да бъдеш pussy, трудно е да станеш riot *


Пиша този пост с ясното съзнание, че е твърде импулсивен и гневен и най-вероятно няма да се понрави на аудиторията. Всъщност той е плод на емоция, породена от това, което прочетох и чух през последното денонощие. Поводът на тази статия, вероятно, ще се окаже твърде абстрактен за семплите читатели, твърде абсурден за изкорубените  души и твърде скандален за умовете, пропити от политически и религиозни доктрини.

Вчера в Москва бяха осъдени три момичета, музикантки от групата “Pussy Riot”. Причини за осъдителните присъди колкото и заразените мозъци.  За някой е достатъчно, че са „отрепки, търсещи бърза  слава в този скандал“. За други  стига, че са  пънкарки, сиреч „евтини руски пачички“.  За многогласието  от ортодокси „сквернословието и сквернодействието спрямо църквата трябва да бъде наказано“.  Само, че момичетата бяха съдени за съвсем друго – това, че си позволиха да протестират срешу Путин и неговият поддръжник патриарх Кирил.

Пуснах няколко поста по темата, които най-общо потънаха в апатия, разреждана с абсурдни сравнения и нравствени лекции.  Та с тези редове не искам да поучавам никого в нищо.  Искам да участвам в процеса на човешко пренареждане и морално прочистване на собствената държава.  Живях малко по времето на комунистическата зараза,  но се боря дълго срещу нейните метастази. Същите, които душат и убиват хуманното в Русия. Затова няма как да приема:

Демагогски внушения, които търсят реципрочна вина на Русия и западните демокрации.  Още по-малко равнопоставянето на казуса „Pussy Riot“ с казуса  Джулиан Асанж. Да, аз съм за закона, който трябва да накаже пристъпването му от трите пънкарки и шведския политически изобличител.  Но яростно отричам политическия натиск върху правораздаването.

Безразличието към политическия терор. Събитията може и да не са в нашия двор, но рецидиви, заченати от руския комунистически тоталитаризъм дремят  у много български политически душици. Липсата на реакция е признак на слаба имунна система и кураж  за онези, които единствено европейскита ни принадлежност възпира да намачкат всеки проявил свободомислие.

Фарисейщината, която плаче за поруганата църква.  Църквата е камък върху, който винаги стъпваш, когато имаш нужда от вяра и сила срещу неправдата и духовната свобода.  Защо не проявите малко въображение и да помислите за тази символика в действията на момичетата. Буквално могат да мислят само поразените умове, онези, които са белязани от  комформисти религиозни стигми. Рефренът на момичета „ Богородице избави ни от Путин“ е не само обществено послание, но и протест срещу сервилната към властта  руска църква. Аз не съм убеден, че има законово основание подбоно поведение да бъде съдено като хулиганско. Дори да приемем, че актът накърнява авторитета и позори църквата, произнесената присъда  е прекомерна.  Колко много истински престъпници, крадци, измамници, дори убийци, получават условни наказания!  Така, че хайде да бъдем християни, вместо ортодоксални догматици.

Винаги съм твърдял, че свободата и упованието в човешкото право няма граници. Ценностите са общочовешки.  Затова не можем да бъдем сервилни или безразлични, когато някой брутално ги нарушава. Без значение дали това е Русия, Сирия, Америка. Ако не искаме един ден ненадейно да влезат в нашия живот и действителност.

Сбърканото ни поведение по случая с руските пънкарки ми припомни една стара теза – свободата е право по рождение, но е състояние на духа. Нещо като каламбура с английската дума pussy. Ако добавиш riot се нахъсваш за бунт и съпротива. Оставена самичка навява очакване за обладание. Може и да е само духовно, интелектуално или нравствено.

*В текста думите pussy и riot са използани единствено със значенията коте и бунтувам се. Всеки друг смисъл е произволен читателски превод.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на политика. Запазване в отметки на връзката.