Има ли тикви в университетските ниви?


Миналия  месец  публикувах прогноза, че тазгодишната канидат-студентска кампания ще бъде още по-слаба, а минималните балове ще продължат стремглавия полет към дъното. След това пуснах фейсбук коментар, в който изразих съжаление, че умните деца ще трябва да делят студентски банки с меко казано посредствени щастливци ( в коментара ги нарекох „уникално кухи тикви“).  После бях упрекнат, че ползвам неподходяща за педадог риторика и обиждам деца, които не познавам.

Затова искам да направя някой уточнения преди да бъда признат окончателно за виновен. В България има повече от 50 университета. Годиишният държавен прием надхвърля 70 000 места!  Випускът, който завърши е съставен от около 65 000 зрелостници. Всяка година 10-15 000 българи кандидатстват в университети зад граница. Българските университети съвсем не са топ цел на студенти от други страни. У нас се обучават малко над 10 000 чужденци. Лесно е да се пресметне, че няма и теоретична възможност определените от държавата места да бъдат заети.  Висшите училища оцеляват благодарение на държавните субсидии и студентските такси. Затова се стремят да запълнят възможно най-голям брой от отпуснатите им места.  Влезте в сайтовете на водещите университети.  Баловете на трето класиране са  8-10 единици под максималните! Донякъде изключение правят медицинските университети, УАСГ (но само за дамската част от кандидатите),  висшите училища по изкуства и някои желани специалности (право, психология),  въпреки че баловете и при тях падат неудържимо. Като се има предвид механизма на балообразуване е съвсем  ясно, че най-авторитетните университети в  България приемат с оценти 3-3.50. Представяте ли си каква е ситуацията във висшите училища, които се ползват с по-малко обществено доверие?  При това в много случаи тези оценки не са защитени на изпити, а са получени от ДЗИ.  Тройките са истинска матуритетна мечта за учениците от много български училища (преди всичко технически). По-правило те не са резултат от знания, а от умело преписване, безогледно подсказване или състрадателността на оценителите.  Ей Богу, имал съм няколко пъти шанса да проверявам зрелостни работи и знам какво стои зад тройките. Неграмотност!  Хора, които въобще не могат да съставят смислен текст, а в редките случаи, когато успяват допускат правописна грешка на всяка втора дума. Ето тези също попадат в университетите. Ако разровите статистиката ще видите, че делът на средните оценки от държавните зрелостни изпити, надхвърля  1/3 от общия брой.  А двойкаджиите от майската сесия имат втори шанс през септември. За тях много от университетите правят допълнителен прием!!! Ето за такива „кухи тикви“ говоря.  Нека да е ясно: в българските университети влизат не само незнаещи, но и неграмотни хора. Това е истинско престъпление срещу кадърните български деца, защото:

  1. Заради растящият брой слаби студенти се срива нивото на преподаване и качеството на образователния продукт.
  2. „Цедката“ не работи в българското висше образование. Който влезе – завършва. Ако някой си мисли, че слабите ще бъдат отсяти, въобще не познава механизмите на родното образование.  Така неграмотниците  получават същите дипломи, както и способните студенти. Да обяснявам ли, че в България никой не се интересува от успеха в дипломата. Ние се кланяме единствено на документа.
  3. „Люпенето“ на тонове некачествени специалисти ще създава все повече проблеми пред бъдещото развитие. Постоянно слушам воплите на работодателите за шокиращо слабата университетска подготовка на младите специалисти. Да не говорим, че администрациите се пълнят от все повече посредственост с университетска диплома.
  4. В България няма система за качествен подбор и кариерно израстване на способните млади специалисти.  Тези с вуйчото владика, братовчеда началник, семейния  приятел влиятелен партиен другар или заможния татко катерят стълбите. За сметка на способните, от чийто усилен университетски труд остават само  непризнати знания и няколко диоптъра късогледство. Получавйки диплома споменатите посредственици се сдобиват с шансове, които интелектуално никога не биха заслужили.
  5. Препятстват реформирането на българското висше образование.  Понастоящем цел на университетите  е спасяването на работни места, синекури и креатури, а  не солидна подготовка на специалисти и развитие на наука. Наскоро ми разказваха, че Шуменският университет поддържа катедри, в които няма нито един местен хабилитиран преподавател. Всички пътуват от други университети, дори завеждащите катедрите. И за да поддържа тази абсурдна ситуация  университетът приема на килограм и без каквито и да е претенции!
  6. Допускането на хиляди посредствени младежи в университетите е отлична хранителна среда за корупцията. За разлика от зрелостния изпит тук, в университета,  услугата прикриваща незнанието се продава.

Да, продължавам да твърдя, че широко отворените университетски врати обезмислят упорития труд през ученическите години. Затова все повече способни българчета ще поглеждат на запад, където има правила и качествено университетско образование. Профанизиращото се висше образование просто дава къси хоризонти – слаба подготовка, съмнителни знания и обезценена диплома.

Какво, не казах решенията? Ами тях всеки ги знае. Решително намаляване на броя ва висшите училища и субсидираните от държавата места, закриване на мухлясалите дисциплини, откриване на адекватни на съвременния свят програми и специалности, въвеждане на матури на две равнище, с високо второ ниво, което да бъде вход за университетите, вдигане на изискванията и критериите, така че да гарантират движение напред на всеки способен студент и отпадане на хората с незадоволителни умения и знания. Само, че тази реформа не е удобна на никой. Първо на министъра на образованието, който доскоро управляваше университет-пионер в приемането на куцо и сакато. На университетските общности, защото трябва да се разделят с голяма част от хилядите, впрегнати на държавната ясла. На политическата класа, на която не и пука за състоянието на образованието. На обществото, което въобще не осъзнава, че в тези университети се харчат неговите пари. При това порочно и неефективно. Апропо, точно затова се намират хора, които да ме укоряват за написани или казани думи.

Е, добре, признавам, че не съм съвсем точен. Всъщност кухи тикви сме всички ние, които с мълчание, примирение или неразбиране съдействаме за унищожаване престижа на българското висше училище.

Всичко друго е следствие!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование. Запазване в отметки на връзката.