Ловеч продължава да линее. Администрацията нехае!


Преди година написах няколко статии за демографското състояние на Ловешка община. Посочих параметрите на невижданата криза с различни демографски характеристики – топящ се брой на населението, стряскащ отрицателен естествен прираст, бързо застаряващо население, силна вълна на емиграции. За съжаление статиите ми бяха разглеждани като предизборна риторика. Местни политици с поизтънял морал се упражниха в демагогия, наричайки идеите ми популизъм. Кметът Казанджиев отричаше да има демографска криза и сипеше откровени нелепости за усилията си да стимулира демографските процеси (например  изграждане на детски площадки). Профанското отношение към проблема намери своята жалка кулминация при конструирането на Общински съвет. По предложение на един бивш председател на съвета демографската политика бе пратена в комисията по здравеопазване. Още тогава заявих, че подобно несериозно отношение към проблема го обрича на забрава и практически блокира изработването на каквато и да е политика за демографска стабилизация. Така и стана. Десет месеца след старата на новия общински съвет няма и зрънце от идея за овладяване на стремглавия срив в броя и качествените характеристики на населението в Ловешка община.

Макар Казанджиев да отбягва проблема, неговата администрация започна да дискутира със загриженост все по-компрометираният демографски статус на общината. В два програмни документа (актуализирания Общински план за развитие 1997-2013 и новата Програма за управление на отпадъците) са записани констатации за сериозна демографска криза. Пак там четем за постоянно влошаващи се показатели в броя на населението и отрицателни тенденции в естествения и механичен прираст, чуствително по-лоши от средните за страната.  Нямам представа, дали господин Казанджиев е чел въпросните документи преди да ги разпише. В текстовете са записани сериозни статистически съмнение за блестящото му управление през последните 9 години. Например констатира се, че населението  на общината е намаляло с 6681 души само за периода 2006-2011. Ако бяха върнали статистиката до 2004 година чилслото би набъбнало до 8400 души. Както вече бях писал по хиляда души на година! Така служителите писали програмните документи признават за повече от 11% намаление в броя на общинското население за около 5 години. Но обвиненията към кмета стават ужасяващи в цитираната промяната в броя на населението само за град Ловеч. Четем, че за периода 2006-2011 населението на град Ловеч е намаляло с 13028 души или 26,25%. Какво е това управление, което топи ¼ от ловешките жители за пет години! Дето се вика още два мандата и може да не остане никой за управление! Спокойно господин Казанджиев, този път Вашите служители са пресолили манджата.  Аз чета Националния статистически итститут, а той казва, че за споменатия период населението на града всъщност е намаляло с 3986 души или с около 800 души на година. Проблем на кмета е, че на доверие подписва подобни нелепости. Това, че общината продължава да се топи, пред безгрижния поглед на кмета, е проблем на всички. Тъй като отново ще се появят разни илитерати, които да ви заубеждават, че процесът е повсеместен, ще предложа нови факти. Въпросът не е в разпространението, а в скоростта и дълбочината на демографската криза.

Ще предложа изследване само за 10 месеца – от преброяването, в края на февруари, до края на 2011-та година. Интересно е да видим, не само с колко намалява населението на общината, но и как се съпоставяме с останалите по-големи общи в България. В първата таблица ще покажа какъв процент е населението на всяка от изброените общини спрямо числата от преброяването.

община  % към 31.12 спрямо 1.03 община  % към 31.12 спрямо 1.03 община  % към 31.12 спрямо 1.03
Столична

100.3

Пазарджик

99.3

Димитровград

98.9

Пловдив

100.0

Търговище

99.3

Монтана

98.8

Варна

100.0

Казанлък

99.3

Ямбол

98.8

Кърджали

99.8

Петрич

99.3

Силистра

98.8

Нова Загора

99.7

Добрич

99.3

Горна Оряховица

98.8

Велинград

99.7

Карлово

99.2

Смолян

98.8

Велико Търново

99.7

Хасково

99.1

Разград

98.8

Благоевград

99.6

Самоков

99.1

Кюстендил

98.7

Бургас

99.6

Севлиево

99.1

Троян

98.7

Русе

99.6

Дупница

99.0

Свищов

98.7

Сливен

99.5

Плевен

98.9

Враца

98.6

Асеновград

99.4

Перник

98.9

Ловеч

98.6

Шумен

99.5

Лом

98.9

Видин

98.6

Стара Загора

99.4

Габрово

98.9

   

В таблицата са четиридесетте най-големи общини в България. Добре се вижда, че нашата община е сред най-силно губещи население, дори в този кратък период от време. На практика това 1,4% означава, че Ловешка община се е стопила с още 690 души след проведеното преброяване. Представям статистиката като процент, защото абсолютното число не би дало сравнима представа с оглед големите разлики в броя на населението за отделните общини. Нека не ви заблуждават малките разлики. За един по-дълъг период от време натрупаните разлики биха достигнали 4-5% по-голямо намаление. Лесно е да изчислим, че за цялата 2011 година сривът в броят би достигна  1,6% или около 800 души.

Нашата община продължава да намалява по-бързо от другите, защото отчита изключително лоши показатели на естествено движение. Ето подреждане на същите общини според отчетения за 2011 година естествен прираст.

Община ЕП в ‰ Община ЕП в ‰ Община ЕП в ‰
Лом

-11.3

Карлово

-6.5

Пазарджик

-3.3

Троян

-11.3

Враца

-6.3

Петрич

-3.3

Ловеч

-10.4

Дупница

-6.2

Хасково

-2.9

Севлиево

-10.3

Русе

-5.8

Добрич (град)

-2.3

Видин

-9.9

Разград

-5.6

Ямбол

-1.6

Кюстендил

-9.5

Монтана

-5.5

Сливен

-1.5

Димитровград

-9.5

Казанлък

-5.3

Бургас

-1.4

Силистра

-8.5

Асеновград

-5.2

Столична

-1.1

Габрово

-8.4

Плевен

-4.8

Велинград

-0.4

Перник

-7.7

Търговище

-4.7

Кърджали

-0.2

Свищов

-7.5

Нова Загора

-4.5

Благоевград

0.5

Горна Оряховица

-7.2

Велико Търново

-4.1

Пловдив

0.5

Самоков

-7.1

Шумен

-3.4

Варна

1.1

Смолян

-6.7

Стара Загора

-3.3

   

Позната картина – няма община с център областен град, която да отчита по-лош показател на естествено движение. Нещо повече в областните центрове естественият прираст е поне с един – два промили по-добър от този за община Ловеч. Само за една година Ловеч е влошил естествения си прираст спрямо редица областни центрове (този анализ ще направя в следваща публикация). Сигурно доказателство, че демографската криза се задълбочава.

Ловешка община продължава да губи население вследствие на изселвания, които превишават заселванията. При нас механичният прираст остава с неприятно висока стойност и отрицателен знак.

Община МП в ‰ Община МП в ‰ Община МП в ‰
Столична

4.8

Велинград

-2.9

Ловеч

-5.4

Русе

1.0

Шумен

-3.0

Дупница

-5.5

Нова Загора

0.7

Самоков

-3.0

Видин

-5.7

Асеновград

0.7

Търговище

-3.1

Горна Оряховица

-6.4

Велико Търново

0.5

Сливен

-3.5

Смолян

-6.4

Пловдив

-0.2

Перник

-3.8

Монтана

-6.9

Варна

-0.2

Димитровград

-3.9

Хасково

-7.0

Лом

-0.9

Кюстендил

-3.9

Плевен

-7.1

Кърджали

-2.0

Габрово

-3.9

Разград

-7.2

Карлово

-2.1

Благоевград

-4.0

Свищов

-8.2

Казанлък

-2.5

Пазарджик

-4.1

Враца

-8.5

Бургас

-2.6

Силистра

-4.3

Ямбол

-11.1

Стара Загора

-2.6

Добрич

-5.1

 

 

Троян

-2.7

Петрич

-5.2

 

 

Въпреки, че в подреждането по механичен прираст изпреварваме осем областни центрове, нашата община отчита показател надвишаващ средния за страната. Така механичният прираст задълбава негативните тенденции и увеличава спада в броя на населението. Само за 2011-та година община Ловеч губи около 300 души от механичен прираст.

Всички по-горе разгледани данни показват, че демографската криза запазва своята сила в Ловешка община и заплашва с устойчивостта на своите тенденции. Няма логика да очакваме промяна при положение, че не сме взели никакви противодействащи мерки.

Фактът, че в общинските програмни документи се признава за демографска криза е положителна стъпка. Тенденциите няма да променат своя ход, докато не започнем смислена демографска политика за овладяване на причините, които предизвикват кризата и минимизиране последствията от нея.

Затова ще продължа да настоявам, както с публикации, така и с активна работа в местния общински съвет, за широка дискусия и своевременни действия в посока към демографското оздравяване на общината. Както съм казвал и друг път, ако започне сега, може и да забавим процеса на постепенно демографско маргинализиране на Ловеч.

 

В следващ материал ще се спрана на раждаемостта и смъртността за отминалата година.

 

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Регионално развитие. Запазване в отметки на връзката.

3 Responses to Ловеч продължава да линее. Администрацията нехае!

  1. ddiddo каза:

    Нормално е за партии с твърд електорат сред застаряващото население да поддържат висок естествен прираст. При близка до средната за страната стойност на смъртност, по-високата стойност на отрицателния естествен прираст означава мигрирали млади хора, от които зависи раждаемостта. Младите хора са нежелани там, където се разчита на твърд застаряващ електорат. Не вярвам да има някаква конспирация срещу младите в Ловеч, но със сигурност те не са приоритет за общината, поради гореспоменатата причина.

  2. Stoyan Deckoff каза:

    Какво точно решение предлагаш, проблема за съжаление е очевиден и без статистика 😦
    За мен лично, едиствения начин да се обърне тенденцията е наличие на много и добре платена работа за повече хора – това ще доведе хора в града, това ще завърти и едно колело, защото повече хора искат повече и различни услуги и тнт.
    Де юре общинската власт може да подпомогне големи бизнес начинания, де факто не знам как стои ситуацията в града…

  3. ivo rainov каза:

    Проблемът е очевиден, за този който иска да го види. Кметът упорити се прави, че не съществува. Статистиката е важна, прилагам я, за да убедя, че сме най-зле от всички областни центрове. Това вече е страшно, защото демографският ни потенциал ще затруднява все повече развитието.
    Отдавна предлатам много неща. Първо да постигнем обществено съгласие, че демографската ситуация е проблем. Второ. Да започнем изработване на адекватна общинска политика по въпроса.
    Трябва да предпримем редица важни стъпки. Да реформираме образованието, за да създава кадри, които биха спомогнали за икономическото оттласване на общината, а и да бъде атрактивно за привличане на млади хора, които да се обучават тук. Имаме училища с потенциал да бъдат национално значими, но не го използваме.
    Управленският екип трябва да разработи някаква икономическа концепция за развитие на общината. Да се набележат важни сектори към които да се прилагат подкрепящи мерки и да се привличат инвеститори. Не може да чакаме някой да благоволи да дойде да инвестира. Трябва да търсим инвеститорите, но с ясна визия и икономически приоритети. Да се обърнем към икономически ниши, които ще ни позволят развитие на сектори, в които можем да бъдем конкурентни. Това може да бъде и аутосорсване на определени икономически дейности, просто трябва да създадем условия и предпоставки за това. Необходимо е да бъде разширен пазара на труда. При сегашното икономическо мислене и условия няма как да дайдат големи заплати. При липсата на достатъчно работа работодателите ще икономисват от възнаграждения.
    Не на последно място да се помисли за адекватни стимули за раждаемостта и качествените условия на живот (включае качествени социални услуги). Всичко това е комплекс от мерки, които изискват средства и време. Но най-вече изискват желание да се дефинира проблема и да се набележат първите стъпки.
    Докато се оправдаме, че процесът е всеобщ, ще продължаваме да поддържаме най-лошите демографски показатели и след десетина година демографката ситуация ще ни обрече на необратимо икономическо затихване като община.

Коментари са забранени.