Белоградчик – между щедрата природа и стиснатата държава


Съдбата ме свърза с Белоградчик преди 22 години. Оттогава съм гост под Ведерник поне два пъти годишно. За тези две десетилетия кривата на развитието в малкия северозападен град премина през драматични сривове и неочаквани пикове. Белоградчик е разположен в най-бедната част на Бэлгария – северозападната. В началото на 90-те години тук живееха 6-7 хиляди души, заети предимно в единствения български завод за телефонни апарати и местната шивашка фабрика. С упадъка на българската индустрия престанаха да работят и най-големите работодатели на Белоградчик. Градът изпадна в трайна безработица и подтискаща бедност. В търсене на препитание активните хора се разбягаха към Гърция, Кипър, Испания, Италия. За едно десетилетие населението на Белоградчик се стопи наполовина. От това време съм запомнил два ярки символа на безпътицата и мизерията – рушащият се хотел на „Балкантурист“ в центъра на града и нискокачественото кафе „Нова Бразилия“, любимата напитка в местните заведения. 

 

 

 

После съдбата неочаквано намигна към местната общност. Природният феномен „Белоградчишки скали“ бе предложен в кампанията „Новите чудеса на света“ и Белоградчик се превърна в знаме  на национална истерия. Дни неред скалите бяха сред топ предложенията, но в крайна сметка останаха извън десятката. Участието в кампанията разтресе из основи летаргичната местна общност. Вторичните трусове, обаче, се оказаха още по-шеметни. Само за няколко месеца през града преминаха стотици хиляди туристи.  Белоградчик се оказа неподготвен да прави пари от своите туристически атракции. Липсваше всичко – настанителна база, заведения за хранене, паркинги, услуги. Подобренията от кампанията дойдоха по-късно. Разрушеният хотел се превърна в ултрамодерен четиризвезден лукс, появиха се много къщи за гости.

 

 

 

Белоградчик е уникално място, щедро докоснато от природата и историята. Скланият комплекс няма равен по красота в България и може да съперничи на най-известните природни феномени в Европа. Сред скалите е вписана стара римска крепост, претърпяла няколко етапа на реставрация. Тук са снимани няколко холивудски продукции, оставили риквизит, сред който днес туристите снимат вълнуващи спомени. Недалеч се намира една от най-красивите пещери в България, „Магурата“, а Рабишкото езеро е обичана плажна атракция в миналото.

В повечето европейски страни биха превърнали подобно място, претоварено с история и природни шедьоври, в касичка за валутни печалби. В нашите условия това градче е ярко доказателство за профанската ни представа за атрактивен туризъм.

Вчера градът ме посрещна с разбити пътища. Основния път за достъп към туристическия център е в ремонт. Изгребан е асфалтът и по част от главните  улици. Все така скромни са възможностите за банкови, застрахователни, пощенски услуги. Предлаганите атракции се броят на пръсти, а след 18 часа е убийствено скучно. Български туристически център от типа “one way ticket”. Място, където да дойдеш веднъж в живота си и да се наситиш за 3-4 часа.

Кампанията за новите природни чудеса създаде невероятна рекламна вълна. След като бе върху гребена и, Белоградчик, като че ли я изпуска.  Трудно ми е да кажа кой е по-виновен – местната управа или държавата. Едно е ясно – без влагане на значителни държавни инвестиции Белоградчик ще остане едно „чудо за три дни“. Какъв е смисълът да хвърлиш пари за международната реклама на една природна атракция, ако не си готов да вложиш достатъчно в инфраструктурата, която ще я направи достъпна за „зарибените“ вече чуждестранни туристи. Ако пък на местната управа не и достигат познания в туристическия мениджмънт, просто трябва да почерпи опит на запад от държавната граница – в Европа има много добри модели за подражание.

 

 

 

Въпреки изоставането и неуредиците, ако имате време, посетете Белоградчик. Не пропускайте римската крепост „Калето“, импозантната скална композиция „Първа плоча“, разходете се сред скалните шедьоври пеша или с екстремно бъги изживяване, отскочете до красивата „Магура“. Няма да съжалявате!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Регионално развитие. Запазване в отметки на връзката.

One Response to Белоградчик – между щедрата природа и стиснатата държава

  1. snow каза:

    Бях в Белоградчик преди големия туристически бум – през 2008 г. Изумителна красота и в същото време потискаща бедност и разруха… Натъжава ме, че нещата не са помръднали особено оттогава. Опитахме се да стигнем до Магурата – нямало публичен транспорт до там, бяхме дошли с влак и после по разбитото шосе през гара Орешец. Ех…

Коментари са забранени.