Къде са ни топките?


Вчера  написах кратък коментар за церемонията по откриването на олимпийските игри.  Подчертах, че съм впечатлен, но не от зрелището, а от посланията. Защото няма форум с по-голяма аудитория от този. Около  4 млд. души (близо 2/3 от световното население) са гледали, видяли и чули. Повечето от тях са с чисти души и не са развили родната подозрителност, че зад всяко послание се крие демагогия и лицемерие. Допускам, че са разчели уважение към истинските хора и достойните спортисти, вяра в младостта и общите усилия на човечеството.  Едва ли са си мислили, както у нас, че това е само реклама и популизъм.

Смутен съм, че поста ми бе обстрелван с  с реминисценции за британския империализъм и историческата вина на англичаните към България! Аз говоря за съвременни  послания,  но ми припиомнят вече прашасала история. Защо се държим като световни „лузъри“, които зяпат втренчено в историята , за да търсят причини за националния крах? 

Ден преди олимпиадата четири български отбора не успяха да преодолят първото квалификационно стъпало. Това поставя българския футбол някъде след 40-то място в Европа. През 1994-та година бяхме четвърти в света. Снощи на на олимпийския стадион  дефилираха 63 български спортисти. На олимпиадите в Сеул’88 и Барселона’92 бяха няколко пъти повече. Тогава бяхме в десятката по медали. Обзалагам се, че сега ще сме след 30-тата позиция.

Преди година PISA  ни постави на 57-мо място  в света по ниво на грамотност. Двадесет години по-рано се гордеехме, че сме сред отличниците с най-ниско ниво на неграмотност.

Според  Световната банка и МВФ днес сме 75-ти всвета по БВП на човек от населението. Двадесет години по-рано сме два пъти по-напред.

По индекс на човешко развитие, изготвен от ООН (включва стандарт на живот, продържителност на живота, образование) България е 55-та. През 1990-та сме 26-ти!

Няма статистика, която да измери нивото на срива в здравеопазването, културата, ценностния катехизис. Нито пък пораженията от пълзящата чалгизация във всички сектори на живота. Не, не съм носталгик, който си мечтае за времето на Живков и комунизма!  Само констатирам, че за двадесет години вместо в модерна държава се превърнахме в аутсайдер за почти всяка социална или икономическа област. За разлика от другите източноевропейски нации, които направиха правилните  стъпки  във вярната посока.

Ето затова не са ни виновни британците. Нито германците, американците,французите и т.н. Всички, за които говорим със злъч и соцклишета – империалисти, диви капиталисти, експлоататори, лицемери, демагози…

Ние сме калпава нация. Свикнали сме да оправдаваме своята морална немощ с история, заговори и интересите на чужди народи.  По-лесно е да кажеш:  „Тези чуждозечни гадняри скапаха живота ми“, отколкото да признаеш, че ти липсват здрави топки.

Защото, ако топките ни бяха яки, нямаше да превиваме десетилетие снага пред полуграмотни мутри!  Нямаше да позволим на червената номеклатура да разграбва  България! Щяхме да се озъбин на наглата олигархия, която смуче животеца ни!  Сигурно щяхме да изритаме зад граница продажната политическа класа, а да оставим децата си тук!  Едва ли бих ме се възторгнали от силиконови шантонерки и инфантилни политически месии  с душевност на комиксови герои!  Нямаше да гледаме с идиотско примирение летния скок на бензина, тока, газта, пшеницата! Щяхме да скочим ние и то на врата на икономическите дерибеи! Ако имахме топки  със сигурност щяхме да имаме по-виско стандарт, по-надежден индекс на човешко развитие, по-добро образование, по-грижовно здравеопазване, много по-успешен спорт. Вероятно щяхме да обичаме повече (България) и да се сърдим по-малко (на останалия свят)!

Тъй като нямаме топки се държим като типчна скопена нация. С вечното чувство на жертва и парещата завист към другите, които имат топки!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество. Запазване в отметки на връзката.