Мрачните размисли на един българин в смазаната от криза Гърция


Шансът ме прати за няколко дни в Гърция.  Този път далеч от истерията на урбанизираната държава и гмежа на големите градове. Попаднах на едно местенце, сякаш докоснато от Бог.  Толкова красиво, че хората са го пазили хилядолетия. Тук всичко изглежда автентично и истинско. Имам усещането, че ако се взра в далечината ще видя корабите от легендарната армада на древната македонска държава. Видно е , че днешните гърци са не по-малко респектирани от природните прелести. Тук човешката намеса е минимална, всичко сътворено от хората е сякаш вписано сред натуралните форми. Въпросното кътче е част от Халкидическия полуостров, по-точно в основата на неговия среден ръкав (Ситония) и опряно на дълбокия Сингитски залив.  Там сред маслини и палми е сгушено курортното селце Гереники, където в спокойното егейско ежедневия видях Гърция в различен ракурс, но стигнах до същите неприятни заключения в един паралел между България и южните съседи. Разликите са навсякъде, но са най-силни в детайлите.  Гърция е страна на всеобхватната грижа. Грижа от страна на държавата и хората към…държавата, хората и природата. Където и да погледнеш виждаш гръцката политика на грижата. Ще започна с пътната инфраструктура. Нямам предвид магистралите, а малките локални пътища – всички във великолепно състояние и с грижа за комфортно пътуване. Разбира се отчитам значението на по-дългия „евростаж“ и  олимпийските игри, но тази страна е направила  всичко, за да бъде удобна дестинация за мобилни  туристи.

Гърция е зелена и подредена. Няма ги буренясалите и изоставени ниви, които са обичаен ландшафт в България. Безкрайни, добре поддържани, полета от маслини. Великолепен пример за оптимално използване на природните условия и достигане европейска специализация в производството на конвертируеми продукти.

Туризмът е съдба за гърците.  Сектор развиван грижовно десетки години.  В тази държава туризмът е смислена държавна политика.  Гърция има най-дългата брегова линия, респективно най-обширната морска курортна зона в Европа. Но държавата не е пизволила унищожаване дори на квадратен километър.  Само халкидическото крайбрежие е огромен туристически ресурс от стотици удобни заливчета с къси плажни ивици. Край тях буквално са вписани малки курортни селища  от затворен тип. Вписани сред палмите, маслините, накацали по скалите. Имам усещането, че не е изкоренено едно дърво, че не е отчупено дори парченце от морския скален комплекс. Имах удоволствието да отседна в подобно селище (“Sonya village”). Спокойствието беше потресаващо и може би дразнещо българската представа за морски курорт. Пълен контраст с  нашата  курортна концепция за унищожена природа, бетон, мутробарок и невъобразим шум.  Гръцкото курортно селище предлага всички екстри на инклузива, но подредени с изумителен вкус и всичко скипрено между горичките от маслинови дървета.  Само в тази северна част на Ситония има, може би, стотици подобни курортни селища. Еднакво загрижени за туристите, природата и комфорта.

За гърците туризмът е въпрос на самочувствие и имидж. Собственикът на селището, 55-60 годишен мъж, се оказа най-интензивно работещия човек в Sonya. От сутрин до вечер той не спираше да обикаля комплекса и да инспектира комфорта на туристите. Задължително е в ресторанта по време на закуска, обяд и вечера,  проверява всяка програма на своите аниматори (без значение дали е на басейна, плажа или във вечерния бар) и без да се плаши от жаркото слънце неспирно обикаля в комплекса, запътен да провери работата на рецепционистите или камериерките. Винаги усмихнат, винаги готов да помогне, чувтвителен към всяка нужда на туристите. Реалност, която скоро няма да видим унас, убеден съм!

Всички знаем, че Гърция е в свирепа криза. Трябва да призная, че не им личи на местните. Ведри лица, усмихнати физиономии, широки сърца. Няма ги навъсени погледи, изнервените търговци и неучтивите хора от нашия, българския свят. Посетих малък търговски комплекс, нещо като откритите базари в Слънчев бряг, само, че далеч по-добре подредени. Дълго избирахме подаръци и сменяхме капризно желанията си поне 7-8 пъти. Нито капка на раздразнение, неизменната учтива усмивка и разтапяща готовност да ти услужат. Дори ни направиха отстъпки и малки подаръци. Нещо, което не се случва в България в условия на икономически стабилитет (така ни уверяват всеки ден), камо ли при жестока криза от гръцки тип. Кагото си тръгвахме със своите сувернирни покупки чухме притеснения глас на собственичката на магазинчето. Жената ни гонеше с бутилка пълна с лед  и вода и няколко чаши. Обясни ни, че е тридесет и осемградосова жега и трябва да наквасим устата си преди да се приберем в нашия лагер (на около поливин километър разстояние). След като пресушихме бутилката, тя се върна и ни донесе нова, ей така за из път. Гръцка душа – спокойно, загрижена и весела.

Една от вечерите в селището почиваше голяма група гърци. Случи се, че вечерта имаше жива музика във вечерния бар. Свиреха всякакви парчета, но най-вече с  етнопроизхода на гостите – сърби, руснаци, българи и гърци. Познайте кои не напуснаха дансинга – гърците. Танцуваха всичко с особено удоволствие и наслада. Но  изпадаха в истински душевен екстаз, само да чуеха сиртаки или гръцка песен. Както се казва щастливи като в криза! Дадох си сметка, че тези хора  живеят пълноценно със своите традиции и култура и нямат нужда от  чалга. Сигурно затова имат и толкова здрави ценности и истински загрижена държава.

През цялото време правех паралели с България и не намерих нито едно основание, за да повярвам, че имаме шанс срещу тази потънала в криза държава. Най-малкото, защото гърците са загрижени – за държавата, природата, бъдещето. Ние сме нехайни и в безразличието си унищожаваме. Затова скоро няма да имаме гръцките пътища, гръцкото земеделие, гръцките курорти, ще посрещаме в пъти по-малко туристи и ще мечтаем за икономическия стандарт от свирепата гръцка криза.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на зад граница. Запазване в отметки на връзката.