Дали не дойде време Ловеч да заживее с истинските си символи?


Отварям спортните сайтове с очакване да прочета новинки около „Литекс“- Нищо, все едно, че отборът не съществува. Трябва да се разровя много навътре за да открия два-три реда. Доскоро „Литекс“ стоеше на заглавната страница на всеки сайт с поне една новина дневно.  Разбира се няма драма в това, че „Литекс“ вече е периферен в новинарските потоци. Лошото е, че Ловеч стана маргинален за новините.  А бяхме свикнали градът да се върти в първите струи на информационните потоци. Но зад тази медийна слава стояха три имена ПФК „Литекс“, завод за автомобили на „Литекс моторс“ и Ловеч рок фест. Тъй като не винаги вярвам на интуицията си разрових всезнайкото „Google“. В първите 500 сортирани линка се появиха само…42 новини за нашия град.  Всичко останало бяха адреси на агенции, администрации, учреждения, организации и реклами. Да, Ловеч не умее да прави новини. Оказа се, че в скромния новинарски пакет 28 заглавия са свързани с горепосочените имена.  А общото за тях се корени в два факта – те са привнесени за Ловеч и иницирани от една и съща личност (Гриша Ганчев).  Само в отделни, изолирани новинарски постове се съобщана за онова, което сме създали със собствените си усилия и считаме за източник на гордост. Тъжно, но България и медиите не се интересуват особено от нашите забележителни успехи в европроектите, от Покрития мост, Вароша и средновековната крепост, от най-старото езиково училище в България, от големия за мащабите на страната зоопарк. Сигурен съм, че всеки ловчалия ги има за символи на общността.  С времето престанахме достатъчно да се грижим за истинските символи и прехласнати по  бързооборотната слава закачихме на реверите си значки на футбола, рока и китайското автомобилостроене. А тези символи съвсем не са пуснали корени в нашата история, традиции, култура.

Често се срещам с хора от различни краища на България.  Щом отворим дума за Ловеч първите въпроси са за футболния Литекс, китайското индустриално чудо и посърналия рок фест. С това разпознава Ловеч съвременна България. Някой на по-зряла възраст и със стабилни спомени може и да попитат за някогашните промишлени  лидери „Балкан“, „Елпром“, „Велур“ или за всеизвестния преди години зоопарк.  Колкото да потвърди  предположенията си, че тези ловешки емблеми са сред големите жертви на прехода.

Старите символи са потънали в прах и забрава. Новите се огъват заплашително пред бурята на времето. Рок фестът приключи кратката си история. Футболът е със съмнително бъдеще, а Бог знае дали ще започне истинско автомобило строене. В бурята се спасяват само дълбоките корени, вплетени в историята и традицията на общносттта. Тъжно, но трябва да осъзнаем, че новите символи съвсем не зависят от нас, хората в тази общност.  Време е да отръскаме от праха символите, наследени от дедите. Символите вплетени в герба, в местните ритуали, скътани в сърцата на всеки, проплакал за пръв път в този град. Когато бях малък Ловеч влизаше в националните медии с „Люляковите тържества“ и празника „Пламъчите сини“. Изоставихме ги безвъзвратно и няма как да ги заменим с „Бард фест“ (съвсем не съм против събитието, просто няма същия национален резонанс). Стига сме губили символи! Да излъскаме тези, които ни останаха.  Да осветим празнично средновековната крепост – не с разноцветни прожектори, а с вълнуващи събития. Да оживим застиналите архитектурни шедьоври на Вароша – да затупти сърцето на възрожденския град, да оживеят сцените на многоликата варошка история. Да върнем занаятчийското лице на Покрития мост. Да възстановим  прелестта на „Стартеш“ и славата на чудния зоокът. Да извадим Цветница от сеплия вкус на бира и мирис на кебапи и да и дадем културен смисъл с национален отзвук. Само трябва да напуснем апатията и да заживеем със символите на своята история и култура. Дълго време Ловеч светеше с отразената светлина от подарените символи. Май, че дойде време да се напънем да правим своите новини, вместо да разчитаме друг да ги пише.

Доскоро Ловеч беше градът на Литекс. Сега ще трябва да си спомним, че Ловеч е градът на своите граждани!

Не можеш да живееш вечно на заместители!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч. Запазване в отметки на връзката.

One Response to Дали не дойде време Ловеч да заживее с истинските си символи?

  1. ddiddo каза:

    Гражданското общество е живо, колкото бебе в кувьоз. Ако излезе извун кувьоза на партийно гарантираните проекти от евро фондовете е малко вероятно да оцелее. Така, едно такова общество като се „напъне“ да възроди града си… не съм сигурен какво ще стане. Разбира се, че има решения… но първо трябва да разберем защо сме в кувьоз.

Коментари са забранени.