Езиковата разтресе и… Еверест


Сигурен съм, че много от младите ми приятели мразят обученията. За разлика от нас, техните учители. Особено, когато са „гарнирани“ с готини преживявания и бурни купони.  Затова в петък една голяма часг от учителския състав на Езиковата се изнесе с удоволствие на поредното обучително преживяване. Този път дестинацията бе Етрополе, където прекарахме малко повече от едно денонощие. Време напълно достатъчно за да усетим очарованието на красивата етрополска природа, да излеем по няколко литра пот в бурни танци и разбира се да добавим малко знания за колегите и училищната работа.

Етрополският манастир се оказа първа спирка по нашия път. Пътуването до него  бе повече от екстремно (по тесен, усукан и силно наклонен път), но си заслужаваше. За мен  Етрополския манастир бе нова територия, която омайва още с първия поглед. Стара, но пазена обител, с великолепно подреден двор и реновирана църква с впечатляващи стенописи. В манастира човек се изпълва с такова спокойствие, че не само се отърсва от стреса, но и губи усещането за ценността на времето. Може би затова посещението в манастира и близкия водопад отне значително повече, от очакваното, време.

 

 

 

 А водопадът на гърба на манастира е истински природен шедьовър. Гледката е едновременно вдъхновяваща и величествена, първична и автентична. Затова всички се изредихме да увековечим със снимка визитата край пръскалото. Връщайки се към автобуса си мислех, че едва ли може да има по-подходящо съчетание от нерукотворна и сътворена от човека духовност – духът на природата и Духът Господен.

 После поехме към „Еверест“, който може и да не е най-високото място в Етрополе, но е най-високозвездния хотел в малкото планинско градче. Едно реновирано и чисто местенце, в алпийски стил, което се превърна в наш дом за почти едно денонощие.  Етрополе прилича на всеки малък български град. Компактен, подреден и ревностно отдаден на стремежа да съхрани по-скоро миналото, отколкото да възприема модерния дух на настоящето. Показателен е фактът, че най-величавият монумент на града е паметникът на антифашистите, а една от централните улици още носи името „Партизански“.

Оказахме се късметлии да попаднем в Етрополе в деня на неговия празник – Петровден. Естествено уважихме празничната суетня и се разходихме в централната част. В България, независимо колко голям е градът, празникът е като селски сбор. С люлки, шарени сергии с евтина стока, бира, кебапчета и музика за гражданството. Музикален гост се оказа позабравеният вече Тодор Трайчев и неговата дъщеря Теодора. Няма как,  поостанахме няколко минути, за да се насладим на старите, мелодични шлагери.

Вечерта бе планирана за купонджийска. Случайността си бе направила шега да ни събере в един ресторант с  празничния банкет на кмета. Бяхме истинска еклектика – от една страна костюми и вечерни рокли, от другата шарени тениски, къси гащи и джапанки. Разностилието, обаче, постепенно изчезна във вихъра на забавата. Гвоздей на вечерта се оказа местната духова музика. Група млади момчета, които буквално взривиха залата и изтръгнаха цялото ни възхищение. Местните музиканти направиха два сета, в които изсвириха богата палитра от хитови парчета  – от Горан Брегович до Дико Илиев.  Купонът се оказа толкова готин, че май изляхме повече пот в хората, отколкото в учебните занимания. Цяла вечер ми се струваше, че без участието на Езиковата празничната вечеря на кмета щеше да бъде вяла и скучна. Езиковата участваше във всяка минутка – от народния ритъм, през българските евъргрийни, та до живото и брилянтно изпълнение на Ивайло Генов, поздрав към етрополци със знаменитата балада “Soldier of  fortune”. Дето се вика поредната знаменита вечер, която ще помним дълго.

Между другото свършихме и много обучителна работа. Например за поред път си подредихме проблемите (правихме го и предната година в Априлци) и си обещахме да ги решим. А, имаше и нещо ново. Модераторът на обучението държеше да завършваме сеансите с групов ритуал. Серия аплодисменти, следвани от ентусиазирания възглас „Да живей“ (имаше предвид учителя). Макар да изглеждаше малко детинско, аз си помислих, че едва ли има по-добър начин да завършиш една учебна година в Езиковата. С поздрав за езиковския учител, който умее всичко – да раздава знания и да прави настроение, да обучава страстно и да купонясва с цялото си сърце!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Езиковата. Запазване в отметки на връзката.