Добри новини за футбола в Европа


Европейското първенство върви към финала. Тази година, сякаш хванало пътя на позабравената футболна логика,  до купата ще стигат само най големите. Ето остават четири мача, но в тях няма да играе нито един от малките тимове т.н. приятни изненади.  Оттук нататък всички са от топ 6 на Европа.  Към полуфиналите са се устремили страни, които предлагат най-оспорваните и силни вътрешни футболни първенства. Това са безспорно и страните,  които ежегодно достигат заключителните елиминации и купите в европейските турнири. И точно, когато футболната логика тържествува се надига вълна от недоволни,  мрънкащи гласове. Първенството било слабо, дори разочароващо. Ще се опитам да изложа аргументи в полза на една различна теза.

Ако на световното първенство бе премиерата на една нова Германия,  тук на еврофиналите, виждаме  проектъа  в забележително развитие. Мощна, атрактивна, радваща окото, тази Германия няма нищо общо с футболния хегемон от 70-те години. Тогава Германия мачкаше, но играеше грозно и силово. Днес  Германия подчинява с елегантност, техника  и въображение.Мисля, че короната им отива още сега, но дори да не я достигнат, ерата на немския футбол е съвсем близо.

Настоящото европейско бележи възхода на Португалия. С всеки мач расте вдъхновението и амбицията на този отбор.Почеркът на португалците е южняшки артистичен, но поднесен с висока скорост и впечатляваща динамика. А със световна звезда, като Роналдо, може да мечтае за всичко. Този отбор може да хвърли не една, дори две бомби до края, стига да запази постоянството да прогресира във всяка среща.

Различна и далеч по-симпатична е Италия. Няма съмнение, че този отбор може великолепно да се защитава, но сега  го прави с по-отворен, разнообразен и приятен футбол. В миналото Италия успяваше с непробиваемо „катеначо“ и брутална защита. Днес е по-агресивна и търси мотивирано гола, вместо да разчита на сухата мрежа. Тази Италия е далеч от скуката на старата „скаудра“. Предстоят срещи с трудни противници и неясна развръзка. Независимо дали ще стигне до корона или ще си тръгне още сега, тази Италия ще се помни.

Шампионатът ще остане в съзнанието и с изключително достойното представяне на по-малките футболни сили. Само адмирации за Хърватска, Дания, Швеция, които бяха на косъм от класиране  и играха като равни с големите. Силно играха Русия и Украйна, но станаха жертва на грешна стратегия или съдийска небрежност. Понравиха се дори ирланците, които не спечелиха точка, но оставиха сърцата си на терена. Е, има и едно разочарование, любимата на мен и толкова хора Холандия, но техният провал съвсем не дава облика на първенството.

Разбира се пропуснах Испания. Тя събира най-много критики и помпи аргументи за крайни заключения относно нивото на шампионата. Да, Испания играе бавно, разиграва отегчително и избощо не вдъхновява. Само преди месец Барса отстъпи на Челки и се прости с шампионската лига. Тогава мнозина възхваляваха грозния, но печеливш футбол на Челси. Твърдяха, че в игра е важна победата, без значение от прагматизма, с който се постига. Не укороявайте Испания, защото играе по същия прагматичен начин. Тя иска титлата повече от зрелището. Футболната хегемония на Испания е към залез. Но Фурия  има сили за още една корона.

Да не забравяме още нещо. Тези футболисти са изграли убийствено тежки сезони и имат зад гърба си повече от 50-60 мача. Само след 30 дни ги чака нов цикъл. Да, футболът е за зрителите, но футболистите са живи хора.  Така, че нека се порадваме на футбола и спектаклите и да бъде по-премерени в претенциите си. 

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на спорт. Запазване в отметки на връзката.