Бунтари с кауза


“Мисля, че първо трябва да сме хора и подир това – поданици. Не е толкова важно да питаем уважение към закона, колкото към правдата. Едничкото задължение, което имам право да поема, е по всяко време да върша онова, което смятам за правилно.“

Горните думи са извадени от забележителното есе на Хенри Дейвид Торо  „Съпротивата на гражданското правителство. Текстът на американския писател се превръща в истинска декларация на гражданското неподчинение, препрочитана и цитирана повече от век и половина.  Още тогава Торо посочва най-ефективния начин да се справим с несправедливите закони – като се съпротивляваме и не ги спазваме, докато ги променим. Така, без да го осъзнава, поставя началото на гражданското неподчинение, което се превръща в основно „оръжие“ на будните граждани.

С патос, сякаш почерпен от философията на Торо, стотици млади хора блокират вече трети ден пътни артерии в София. Събрани по Фейсбук те искат да изразят своето гражданско право на несъгласие и загриженост.  Тяхната битка не в полза на личен интерес, изгода или облага. Младите хора възстават срещу опитите да се узакони унищожаването на българските гори в полза на бизнес интереси. Сигурен съм, че за огромната маса българи протестните действия са безинтересно занимание на някакви социални плебеи. Точно заради тази обществена индеференция ще си позволя да отбележа няколко неща.  Торо твърди, че „властта може да има нравствено оправдани права над личността и собствеността ми, само ако аз съм го допуснал“. Моралът е истинската разделителна линия между власт и граждани. В този протест моралът е на страната на свободния дух – онзи, който блокира кръстовища, за да събуди заспала съвест – у политици и милони техни поданици. Дали някоя дребна душица (а те наистина са милиони в тази беднееща държава) си дава сметка за нравствения заряд на гражданската съпротива в центъра на София. Защото тя не е просто битка за горите, а за правилата в държавата, бъдещето и правото да черпим достойноство и благополучие от свободата си. „Човеците служат със съвестта си на държавата, поради което най-често се опълчват срещу нея“ (Торо). Мисля, че не е претенциозно да заявя, че точно тези човеци движат обществото и историята. Точно заради морала и доблестта, които ги отличават от масата. Преоблазаващата  част от хората служат на държавата не като хора, а като машини. Тъй като са напълно неспособни на каквито и да било свободни проявления и разсъдливост, подобни люде не внушават по-голямо уважение от  чучела или купчина смет. Други, като повечето законодатели, политици, министри, чиновници служат на държавата предимно с главите си и тъй като рядко се позовават на морала е еднакво вероятно да служат и на Дявола и на Бога. Признавам, че приписах горните разсъждения от Торо, но са впечатляващо актуални за българската действиетлност. Поради посочените  аргументи 7 милиона и няколко стотин хиляди българи гледат безучастно протестите на младите природозащитници. Както биха гледали всеки протест в България. В тази държава властва интелектуалната философия на нагаждачеството и сервилността, породени от поданически страх и малодушие. За масата българи  бунтарите от София не могат да бъдат пример. Каквото и да постигнат, колкото и далеч да отидат. Затова 7 милион и няколко стотин хиляди българи няма да прихванат от куража на бунта. И ще продължават да понасят проблемите, обидите, несправедливостта в своята служебна, комунална или национална общност. Някой трасира пътя , по който идват решенията, но липсват достатъчно отворени очи и гражданска грамотност.

Мнозинството е безсилно, докато подчинява на мнозинството. Противодейства ли, става непобедима сила. Пак прозрение по Торо. Днес премиерът и парламентарното мнозинство преговарят с протестиращите. Вероятно немислима развръзка за милионите миши души в България. Вече се говори за оттегляне на някой текстове, които запалиха протеста. Видно е, че гражданите могат да вразумяват властта. Стига да са упорити в преследване на правото да не се подчиняват на вредни закони и решения.

Няма значение, че бунтарите са малко.  Главните букви в историята са преброими, запетайките изобилстват!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество. Запазване в отметки на връзката.