Парите са за разходи, а почвите за напояване (нашествието на функционалната неграмотност в българското училище)


Вчера бяха публикувани резултатите от матурите. Този път, обаче, без традиционната пресконференция, на която да бъдат оповестени средни резултнати и тенденции. Надявам се това да се случи в следващите дни, защото обществеността има право да знае накъде върви образованието и как се променя успеваемостта на българските зрелостници. До преди няколко години всички обобщени резултати бяха публично достъпни. Виден бе успеха за всяко едно училище и учебен предмет. По –късно бе спусната информационна завеса върху резултатите, което по моему е погрешно и не стимулира развитието на родното образование. Всеки заинтересован трябва да може да види успеваемостта в различните училища. Така родителите ще могат да направят информиран избор за училището, в което да запишат своето дете.

В следващите редове ще се опитам да поразсъждавам върху актуалните тенденции, маркирани от тазгодишните кампании за външно оценяване – след 7-ми клас и държавни зрелостни изпити. Уточнявам, че ще ползвам свои преки впечатления и медийно оповестени становища и анализи на образователното министерство.  В началото на седмицата МОМН обяви, че тазгодишните резултати от външното оценяване след 7-ми клас са по-добри от предходната година. Всъщност какво се крие зад много добрия (4,51) резултат по български език и литература и добрия (4,30) по математика? Ами усреднени  данни по една срамна скала, според която ти трябват едва 18 точки за да получиш 3-ка. 18 точки от 100 възможни. Съмнявам се, че в някоя държава, истински загрижена за образованието на децата,  ще прескочиш със смешните 18%. Разбира се тази скала раздава също четворки, петици, шестици на необяснимо ниски равнища.  Не по-различни са нещата при оценяването на държавните зрелостни изпити, къдено получаваш диплома със знания под ¼ от предвидените точки, а добра оценка с резултат (41%). Резултат,  с който в повечето страни  не можеш да положиш успешно изпита. Така че ниските скали „стъкмяват“ прилични средни резултати, с които се самозалъгваме за грамотността на българчетата. Поне докато не се сравним с истински образованите държави. Затова във  всяко следващо изследване на PISA попадаме все по-назад и в компанията на държави от африкански, азиатски или южноамерикански страни. И ахваме от изненада и обида. Да, PISA не борави с нашите псевдоскали и измерва по по-различни характеристики на грамотност. Така наречената функционална грамотност – умението не просто да четеш, а да разбираш какво те питат и да отговаряш адекватно.   Смея да твърдя, че настъплението на функционалната неграмотност е право пропорционално на растящите резултати по нашеските скали за външно оценяване и ДЗИ. Примери колкото щете. Онзи ден заместник-министър Дамянова заяви, че резултатите на тазгодишните седмокласници са по-лоши от постигнатото от тях в четвърти клас! Ами в началния етап се формира базисна грамотност . Четеш, пише, смяташ на елементарно ниво, зубриш и възпроизвеждаш. След 7-ми клас се налага да мислиш, да вникваш, да прилагаш. Бях квестор на въвшното оценяване по български език и литература. Задачта за преразказ на непознат текст предизвика истински смут в децата. Огромната част от тях не разбираха как да пишат от името на неутрален разказвач. Специалисти, след изпита, ме убеждаваха, че това децата са го упражнявали цяла година. Колеги-проверяващи констатираха, че масовия седмокласник това не го може. Малко по-късно взех участие в кампанията по оценяване на зрелостните изпити по география и икономика. Натъкнах се на потресаваща функционална неграмотност. Как да нарека по друг начин поведение на зрелостник, който на въпроса за „явление, породено от вътрешни земни сили и съправодено с изхвърляне на водни пари и скални късове“ отговаря, че „парите са за разходи, а почвите за напояване“? Или на въпрос за природната област с най-големи въглищни запаси отговаря „Маришки басейн“? Мога ли да нерека по друг начин решението да напишеш имена на градове в отговор на въпроса за разпознаване на европейски страни по карта? Или изобилието от отговори, нямащи нищо общо с Дунавска равнина, зададена като тема за разработка? Нямам информация за другите предмети, но съм убеден в триумфа на функционалната неграмотност. След като се твърди, че включването на задачи тип PISA  е усложнило изпита и е понижило резултати на матурата по български език и литература.

Лошото е, че функционалната неграмотност вече не е характеристика само за професионални гимназии или периферни училища. Тя нахлува с пълна сила и в училищата, които наричаме елитни. Все по-често при писмени изпитвания се изумявам от неадекватни отговори, нямащи нищо общо с условието на задачата.  Натъквам се на деца, които не познават посоките, не разбират смисъла на даден контекст, не могат да четат диаграми, графики, карти. Иначе умеят великолепно да разпознават и възпроизвеждат зазубрени факти.

Напоследък се шуми силно за почти приетия нов закон за образованието.  Залага се на промени в учебното съдържание, увеличаване обема на уменията и свиване на наизустените знания. Законът не е панацея и няма да реши проблема, ако не бъде съпроводен от редица решителни стъпки. Две от тях са особено важно. Първо да изоставим нашите андрешковски скалии и да започнем да се мерим по стандартите на образована Европа и PISA. Тъй като в началото ще трупаме доста разочарования да предприемем и втората важна стъпка – подготовката на преподаватели, които ще научат децата да мислят, анализира, разсъждават и взимат самостоятелни решения, вместо да повтарят догматичното знание, наливано в главите под  формата на факти, научни клишета и учителски мнения, неподлежащи на дискусия. А и още нещо – да престанем да се оправдаваме съ с световната конспирация, която унищожава нашето образование и превръща децата ни в слабо грамотен обслужващ персонал. Нали се сещате, че Европа не е разработила смешните скали, с които прикриваме сриващата се грамотност на българчетата!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование. Запазване в отметки на връзката.