Туристите в Ловеч – очи пълни, сърца празни


Миналата седмица имах семейни гости от Русе.  Отдавна не бяха идвали в Ловеч  и останаха очаровани от съвременния облик на града. Снощи случайно срещнах познат от Видин, дошъл на фирмен тийм билдинг.  На свой ред изказа ласкаво мнение за впечатленията си от града. Две мнения, които съвпадат с общата тенденция напоследък. Гостите харесват града и го препоръчват на свои познати.  Логично възниква въпросът, дали ще съумеем да се възползваме от вълната и да накараме повече хора да отсядат в нашия град.

Миналият уикенд  трябваше да намеря хотел за русенските гости. Оказа се трудна задача. На почти всички адреси ми отговаряха, че капацитетът е запълнен за уикенда.  Радващо е, че туристи и гости предпочитат да отседнат в нашия град по пътя на своята туристическа обиколка. Моите русенски гости разгледаха града за 2-3 часа в съботната вечери и планираха неделно посещение на Троян и Орешака. Видинският приятел очакваше натоварена уикенд програма с посещения на Крушунския водопад и Плевен.  Ясно е, че към момента не можем да предложим много атракции, които да задържат туристите за дълго в Ловеч.  А ако продължаваме да бъдем туристическа дестинация за няколко часа ще загубим избуяващият днес интерес.  При малките разстояния едва ли има значение за туриста, дали ще нощува в Ловеч, Троян, Велико Търново, Арбанаси, Плевен.

Крайно време е да помислим и поработим за събитията и атракциите, които да задържат по-продължително  туристите. Панорамната обиколка в града трае 2-3 часа. Кафе, обяд или вечеря ще добавят още два. После какво? Активният турист не се прибира в хотелчето.  Той цени времете си и се стреми да го запълни със занимания и култура.

Както вече съм писал,  през последните години Ловеч отбеляза значителен напредък в развитие на туристическата инфраструктура. Със средства по различни европейски поректи Вароша и средновековната крепост добиха атрактивен вид. Създадени бяха редица привлекателни хотелчета и къщи за гости. Само, че туристическия продукт не е единствено настаняване и хранене. Той е преди всичко съдържание – развлечение, участие, съпреживяване. А в това сме слаби. Както често казвам излагаме на витрината една добре опакована, но празна кутия.

Хайде да помислим колко събития годишно предлагаме. Ама събития, които биха хванали окото на туриста. Май остана една единствена Цветница, но и там маркетингът куца. Другите събития с туристическа интрига са в явен упадък – Ловеч рок фест и международните футболни срещи на Литекс.  Пословични сме с неумението да използваме историята и да я превръщаме в пари. Колко градове си мечтаят да имат исторически събития като Ловешкия мир и архитектурни атракции като Покрития мост.  Паметната дата я вадим от праха на забравата веднъж на 100 години , а мостът сме го превърнали в битак. От тук тръгва революцията на Левски, химна на Пипков, но ние нямаме и най-семпла идея как да ги вплетев в традиционната градска и туристическа събитийност.

Всички погледи за съдаване на нови събития и културно оживление са вперени в европейските средства. Ето този месец трябваше да се състои фестивала „Корени от миналото“, но няма да се случи, заради забавено финансиране по една от европейските програми. Тази година се навършва кръгла годишнина от Ловешкия мир, но не сме получили пари за да го отбележим подобаващо. Собствен ресурс не е предвиден.

Крайно време е да предприемем по-адекватни действия в подкрепа на местния туризъм. Първо като обединим усилията на местна власт, туристически бранш и граждански сектор. Впишем общите идеи и разработим интегрирана програма за развитието на туристическия продукт. И ако приемем, че туризмът  е приоритет да потърсим местния ресурс, с който да изпълни със сдържание лъскаво опакованата кутия. Защото с европейски средства се постига сензация и мимолетен интерес, но не се създава устойчива традиция.

Ловеч има богата история и талантливо настояще. Достатъчно е да постигнем коненсус в уважението към тях и да им предоставим възможност да бъдат показвани. Тогава туристите ще споделят не само очерование от видяното, но и удоволствие от преживяното в Ловеч. Не само ще напълнят очите, но и сърцата. А когато заобичат със сигурност ще се върнат  отново.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч. Запазване в отметки на връзката.