Не съм долна пачавра, а чалга-дива


В края на май, докато участвах в кампанията по оценяване на тазгодишните зрелостни изпити, живях около седмица в софийския хотел Dedeman  Princess. Четиризвезден хотел с изискана обстановка и претенция за висока класа. Една вечер, напускайки снобарската атмосфера на хотела, се натъкнах на потресаваща сцена. Пред хотела се беше подредила цяла   „кавалкада“ от луксозни лимузини и мощни джипове. От тях изризаха бляскави момичета и момчета, облечени с рокли и костюми от скъпи марки и престижни модни къща. Току се наканих да се впечатля от изискаността на тази група софийски абитуриенти, когато отнякъде се появи квартет мургави музиканти с поомачкани дрешки и изкуствено бели усмивки. Нямах дори минутка време, за да осъзная гротескната им поява, защото циганетата захапаха мощуците на тромпетите и кларнетите и започна една невороятна дъндания в чалга ритъм и мазна ориенталска мелодика. Като по сигнал фамозните рокли и лъскави костюми закършиха  ханшове и разтресоха рамене в неописуемо сватбарско веселие. Танцовата ваханалия бе заела цялото пространство и препречваше всички възможности за мое отстъпление. Принуден от обстоятелствата трябваше да изгледам целия дебют от бала на една софийска гимназия.  Бях истински шокиран, вместо с червен килим и шпалир, български абитуриенти атакуваха луксозния хотел с ритуал от ромска сватба.  Ден по рано реалността ме сблъска с друг етюд, присъщ на съвременната абитуриентска ритуалика. По един от централните софийски булеварди, „Христо Ботев“, премина бясно шествие от абитуриентски автомобили. От прозорците на повечето джипове, като същински джигити, стърчаха телата на силно почерпени зрелостници, които гордо размахваха в ръце почти пресушени бутилки с маркови напитки. За съжаление опошляването на празника не е патент на богатите софиянчета. Подобни жалки сценки се разиграват по всички краища на България. Съпругата ми е класна на абитуриентски клас от ловешко училище.  Разказваше ми как празнували изпращането със специално откупен ромски оркестър , който качили на масата, за да ги весели в една от местните  кръчми.

Подобни на тези прояви, провокираха злостни коментари и насмешки у нашите съседи. Сръбски форуми се заливат от смях с клипове на български  абитуриенти, а македонски сайт нарече Лейда Гага „монахиня“ в сравнение с нашите зрелостници.  Ами ето ги фойерверките на чалга-поколенията и чалга-културата.  Когато си отраснал с тази култура попиваш всичко – стайлинг, визия, поведение… За всички, които са готови да се възмутят,  уточнявам – имам предвид чалгата като социум, не просто музиката. Макар, че не приемам тезата „слушам тази музика, заради ритъма и танца“. През последните години има десетки страхотни поп и R&B денс хитове. Само, че те не палят като чалгата. Предполагам, защото не носят послания за първичност: да сваляме всичко – задръжки, скрупули, дрехи… Да се държим първично, натурално и диво. Наскоро едно момче изрази пред мен протеста срещу часовете по музика – защото го карали да слуша „Жълтата подводница“ на Бийтълс. Не му давала съвети за живота, както неговата музика. Оказа се, че младежът поглъща с огромно удоволствие и буквалност посланията на ъндърграунд рапа. Е, още ли има съмнения, че младото поколение възприема музиката доста по-дълбоко от музикалния ритъм. Възприема с охота и удоволствие цялата социална концепция, развита около съответния музикален стил. Бруталното налагане на чалгата е възпитаване на нейната прсевдокултура. А когато  формираш душевността си в подменените ценности на чалга хедонизма е въпрос на време да отприщиш първичната страст. Какъв по-подходящ момент от вечерта на бала, когато се чувстваш достатъчно голям за съветите на родителите и достатъчно свободен за „догмите“ на училището. Така балът се превръща в еманация на всичко, попито в дългите години на чалга-възпитание.

Периодично ми се случва да слушам кака самоубедени многознайковци клеймят Европа, която иска да срине родната култура и образование, за да превърне младите българи в ниско интелигентен помещен персонал за богатите на континента. Аз пък си мисля, че опростачването не е европейска директива, а родна културна деградация. Нима Европа ни натресе пошлата чалга-култура? Нима Европа е виновна за лековатото поведение на българските абитуриентки или шутовските изяви на родните зрелостници?  Пошлостта и простотията ни превзеха отвътре, подпомагани от апатичната държава, обърканото образование, слабото общество!  Истински съжалявам за съучастието на училището. Обречено да изпие чашата на срама. Защото абитуриентската гротеска е финалът на неговите дванадесетгодишни усилия!

Глупаво е да оправдаваме нравственото си падение със заговор на Европа. Нито да я ползваме за криво огледало на образа, който не харесваме. По повод на това криво огледало има една иронична песен на Горан Брегович – Ne siam kurve tuke siam prostitutke.  В контекста на нашата реалност – Не съм долна пачавра, а чалга – дива. Не, проблемът съвсем не е в огледалото!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество. Запазване в отметки на връзката.

One Response to Не съм долна пачавра, а чалга-дива

  1. Много неща ми се ще да кажа, но ще се постарая да бъда кратък.

    За съжаление да слушаш чалга вече далеч не означава да си нискоинтелигентен, нискообразован, с подменени ценности и така нататък. Познавам много хора, които са изключително свестни, кадърни, с висок морал, и понякога дори с добър вкус за музика, изкуство, въобще за красивото, които с охота слушат последните чалга хитове, въртят мазни гюбеци и прочее.

    В този ред на мисли, не смятам, че музиката прави културата. По-скоро е нейно проявление, което малко по малко се е легитимизирало като социално приемлив аранжимент към моментите, когато искаш да се веселиш и да оставиш проблемите, да се преструваш замалко на безгрижен. Много от моите приятели понасят чалга след определено количество алкохол и не ги виня. Но не мога да ги разбера.

    Да, музиката до някаква степен те идентифицира с определено малко общество, но това важи по-скоро за меломаните. Един човек без особени интереси и чувства към музиката, би слушал просто това, което му се предлага. Дали това ще са Beatles, Prodigy, Lady GaGa или Десислава, за него няма значение. Слуша се това, което най-много го заобикаля. Дори ако най-популярните клубове пускаха Продиджи, масовката по абитуриентските балове едва ли би била много по-различна…

    От няколко месеца уча в Шотландия все още се удивявам как е възможно да има толкова много пияни и разголени девойки вечер, когато затварят клубовете. И под пияни имам предвид наистина пияни почти до несвяст, едвам държащи се на краката си – грозна, грозна, грозна гледка. Вероятно ще се възмутите, ако видите колко къси са роклите им. Като цяло единствените разлики с нашите абитуриенти са цените на тоалетите и добрият понякога стил. Но аз нямам против предизвикателните тоалети, стига да са стилни. Оказва се обаче, че нещата, които „възпитава“ чалга културата, са ежедневие в една европейска държава с претенциите за висок стандарт на живот.

    От такава гледна точка не виждам нужда и смисъл напудрената модерна чалга да бъде заменяна от съвременната популярна музика. Текстовете, проблемите и тематиките са същите. Техническото качество и на двете вече е почти на едно равнище, реално музиката е боклук, но е лесна, а и се пуска постоянно по популярните радиостанции. Какво повече?

    Но аз все пак се гнуся от чалгата. Тази година избягвах повечето български студентски събирания в града именно защото ме беше гнус да гледам хора, които ще бъдат част от бъдещата интелигенция на България, да се веселят на напудрената нискокачествена захаросана музика за масите (ха, колко буквално се получи). Но защо още се концентриране върху анализи на този „проблем“ чалгата? За мен всичко по тази тема е изписано и предъвкано стотици път, може би дори хиляди, но никъде никой не смее да предложи решение. Сякаш такова не съществува?

    „Пошлостта“ по баловете може да бъде излекувана с една проста стъпка – игнориране. Всеки клоун играе, докато има кой да го гледа. Разбира се да игнорираме онова, което прави впечатление (независимо добро или лошо), би означавало да тръгнем срещу човешката си природа. Защо тогава не се концентрираме върху доброто? Сякаш няма достатъчно стилни, интересни, любопитно облечени, различни младежи по баловете? Ето тук ако медиите не търсеха вездесъщата сензация, можеха да помогнат много. Защото давайки поле за изява на лошите герои, всъщност не просто гъделичкаме егото им, ами и показваме как човек може да стане популярен. А всеки търси популярност в наши дни. Може би твърде идеалистично, но си струва да опитаме, да?

    Това, от което имаме нужда, е някой, който да раздвижи качествената музика в България. Имаме изключително добри музиканти с чудесни идеи на световно ниво, които свирят в малки, уютни и задушни доскоро изпълнени с цигарен дим клубове пред публика между 50 и 200 души. Ако има медия, която ги лансира, ако у тинейджърите посеем идеята, че е „супер яко“ да идеш на клуб, в който свири банда наживо или гостува диджей, който ще миксира последните хитове от световната клубна или алтърнатив/инди сцена, ако се даде гласност на това, ако се финансира голяма и нестандартна рекламна кампания, отново – ако се даде поле за изява на българските талантливи музиканти… ами народната музика? За много млади тя е скучна, остаряла, безинтересна. Защо не направим така, че български оркестър да замести циганския? Всичко е въпрос на реклама.

    И желание.

Коментари са забранени.