Размисли след един рожден ден


 Онзи ден навърших  45 години. В една популярна песен, от зората на новата българска демокрация се пееше, че 45 години стигат. Затова отдавнашен и вечно оригинален мой познат вплете поздравленията  си във въпроса, дали съм осъзнал, че не са достатъчни. Ами не стигат, защото светът, който ме заобикаля, не ми харесва. Затова и духът ми остава вечно тревожен. Факт, добре забелязан от мои фейсбук приятели, които ми посвехита два великолепни колажа. Държа да подчертая, че двата образа, в които бях вмъкнат са смазващо големи за моята преходна личност.  Дълбоко благодаря за честта да бъда вмъкнат в образа на  романтика,  оставил завета, че „Свободата е най-ценното благо и…. е на върха на копието“.  Или в одеждите на хилендарския мъдрец , гневно напомнящ, че не трябва да бъдем „Неразумний юрод“.  Свободата и личното достойнство – две от най-ценните за мен права.

Получих стотици поздравления с послания за толкова здраве, че ако са стигнали Божиите уши ще имам сигурно за два живота! Само за ден събрах толкова пожелания за любов, че ако ме споходи сърцето ми няма да може да я побере! Вероятно няма да мога да понеса и свръхдозата късмет и успехи, заръчани в потока от честитки!  Думи, които карат душата да се чувства благодарна и радостна.

Най-вероятно на 45 години вечи си опитен гребец, ловко маневриращ между плитчините и камъните на живота. Достигнах средата на житейското плаване, чух поредните аплодисменти и се заслушах в окуражителните възгласи.Повечето съветваха да следвам течението, да се пазя от подводните камъни, да търся бързеите, да изгреба с радост и любов останалана половина.  Има и други гласове, не така шумни и силни, които ме карат да обърна лодката, да не страхувм от течението, да бъда различен. Защото силните  стигат при изворите.  Към устието могат да гребат всички.

Благодаря на онези, които се осмелиха да ми пожелаят дързост и посока – все напред и нагоре! На 45 години няма как да се откажа от себе си и позициите си, така че  ще се вслушам в пожеланията да следвам сърцето си. Обещавам да се грижа добре за борбения дух, да бъда упорит и устеремен в преследваните цели. Дано да имам поводи истински да се вдъхновявам, за да пиша и говоря неща, които да вдъхновяват след мен.  Ще се радвам ако стигна до повече хора, които виждат позитивизъм в моите фейсбук- послания (както ми пожелава една от многобройните виртуални приятелки)! Поласкан съм да ме считат за заразителен и вдъхновяващ, но не съм си поставял за цел и не е по силите ми да бъда „будилникът на Ловеч и колегията“ . Просто се опитвам да бъда свободен, да не продавам съвестта си, да споделям истината и да пиша с обич.  Дано наистина да защитавам доброто и справедливостта. Защото това е смислена кауза. Радвам се, че толкова много приятели разпознават моите усилия, като битка за кауза.  В прочетените  пожелания има толкова  енергия, от която да черпя упоритост в отстояването на всяка кауза. Не знам дали вдъхвам вяра, но ще бъда щастлив, ако „повече хора вярват до мен“  и“деите ми виждат „бял свят“ и се зачитат от повече съмишленици“ , както пише в някой от пожеланията. Аз съм просто един учител – човек, който трябва непрестанно да се опитва да възпитава добро и човечност, разум и морал, свободолюбие и и характер. Със слово,  пример и готовност да извървиш пътя сам. До сърцата и умовете се стига трудно и бавно. Но след толкова пожелания за упоритост няма как да се откажа.

Да, 45 години ужасно не стигат. Имам още толкова мечти.  Няма да се откажа от тях! Ще продължавам да мечтая!

 

Благодаря на всички приятели, които стоплиха рожденния ми ден с мили  думи!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на me. Запазване в отметки на връзката.