Краят на една оранжева приказка


Една оранжева приказка май е към края си. Никой не е очаквал, че ще бъде вечна. Въпреки това се изненадахме от новината, че компанията Литекс се оттегля от фирмения си отбор. Сигурен съм, че тъжни мисли спохождат  всички хора с оранжави души, без значение дали са от активните фенове, съпреживяващи всичко с отбора или са от онези, които вадят шаловете само след спечелени купи или за международните мачове.

Лошото на подаръците е, че може да си ги вземат по всяко време. Този отбор ни беше подарен, а ако бъдем искрени ще признаем, че не направихме много, за да ни го оставят по-дълго. Често благодетелите си прибират подаръците, когато не ги цениш. За шестнадесет години не успяхме да превърнем отбора в истински символ на града. Бяхме пестеливи в обичта си и неубедителни в подкрепата си. С времето започнахме да го приемаме съвсем рутинно, ентусиазмът избедня, а еуфорията премина в плахо задоволство от поредната титла. Всъщност големият Литекс беше онзи от първите години и една от причините бе френетичната подкрепа на общността. Вместо с времето да изградим фен-култура, присъща на доказаните клубове (като в ЦСКА,  Левски, Локо ПД, Берое, Сливен, Черноморец), май останахме с представите на една дълбоко провинциална общност, която приема футболните мачове като театрални представления. Отборът не пусна корени, нито в общността, нито в сърцата на много от ловчалии. Казвам го със съжаление.

Съжалявам за много неща, но най-силно затова, че мисията на Литекс остана недовършена. Да, ще ни помнят и споменават в историята на българския футбол.  Кой, обаче, ще ни помни в европейския футбол. Жалко е, че след толкова евроучастие не успяхме да оставим трайна диря. Най-големият ни успех ще остане преодоляването на белгийския Генк и едно мимолетно участие в групите на лига Европа. Не надскочихме боя си, не убедихме с класа. След всяка наша купа се сипеха съмнения и недоверие, а на европейската сцена ни отнасях поляци, словаци, беларуси, молдовани. Не можахме да се порадваме, нито на новия стадион, нито на прохождащата футболна школа. Съоръжението остана недовършено и с неясна поддръжка. Бъдещето на школата е повече от проблематично.

Светът не започне и не завършва с футбола и Литекс. Сигурен към, че ще се научим отново да се задоволяваме с малки амбиции, че дори и да гледаме футбол от по-ниска група. Тъжно е, че ще ерозира самочувствието ни. За двадесет години не успяхме да създадем каквото и да е  друго основание за местна гордост. Затова си присвоихме тази подарена оранжева радост. Дали, обаче, а заслужихме?

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Литекс. Запазване в отметки на връзката.

One Response to Краят на една оранжева приказка

  1. Отново номера от селски вечеринки. Ситуацията много наподобява „отказването“ след отпадането от Видзев. И тогава и сега вина носят не феновете а некадрното ръководство на отбора. На този отбор му липсват хора с футболно мислене а не пенкелери во главе с Дихонов и другите подобни нему недоразумения.

Коментари са забранени.