Плевнята изгоря, но сега виждам звездите


Преди доста години, след като разделени СДС и ДСБ взеха по около  7% от парламентарния вот, написах, че новините за смъртта на десницата в България са прибързани и преувеличени. Твърдях, че около 2013 година в България ще има реформирана, модерна десница, която ще играе значима роля в българския политически живот. За съжаление историята  не последва  този сценарий. Десницата не се реформира. Силите и стигнаха дотам да събере раздробените парченца и да ги опакова в нова синя опаковка. А вътре останаха старите предразсъдъци, увяхналите  идеи, егоцентричната вяра за собствената ни важност. Синята коалиция бе типичен брак по сметка – неискрен , напрегнат, изпълнен с недоверие. Отношенията останаха хладни, оценките за миналото противоречиви. Едните загърбиха миналото и смениха водачите. Другите се вричаха на миналото и съществуваха заради водачите. Синята коалиция не намери единомислие в прочита на общата история и остана перманентно загледана в миналото. Собствените проблеми черпеха толкова енергия, че не остана ресурс за реформи. Така автентичната десница, която отвори пътя за нормално съществуване на тази държава, се плъзна по спирата на политическата маргенализация. Десницата остана без кауза. Знамето на евро-атлантическата интеграция бе грабнато от нови политически играчи, а социално-икономическите реформи бяха затлачени от популистки партии, които охотно приписваха неуспехите си на първопроходниците в промените.  Десницата отстана без харизма. Вдъхновяващите, в близкото минало, млади политически лица застаряха, набраздени от вината за собствени или приписани грехове. Обществото ги припознаваше като хора на миналото, но те упорито настояваха да бъдат в първата редица, защото вярваха, че деният избирател им дължи доживотно уважение и упование. Десницата затуби демократичната аура.  Докато едното крило се отваряше за пряк избор на лидер, другото се „шаманизираше“ около незаменимостта на водача.  Десницата загуби обществена представителност. Едната формация продължаваше с наивната вяра от 90-те, че може да представлява всички обществени слоеве, друга се фокусира в създадената от собствения лидер синя аристокрация. Десницата загуби политическо влияние. Всички аргументи за поддържането на общата коалиция започваха и завършваха с теза, че сами няма да оцелеем.  А целта на оцеляването бе да се прескочат заветните 4%, които се изразяват в 10-15 депутати. С такава численост не може да си част от градивните процеси, не може да участваш в управлението, няма как да си проект за бъдещето. Така „Синята коалиция“ се превърна в личен проект за политическото оцеляване на няколко души, приели професията депутат за единствено достойна на тяхното его. Точно тези хора, през последните дни, ридаят като оплаквачки над разпада на коалицията. Не от болка за дясното, а от гняв от провала на личното. Всеки от тези хора  ползва  някаква политическа облага (евродепутат, национален депутат, кмет, чиновник), за които е платил с коалиране, което често подменя  принципа, а някога и морала.  Как да те приемат за десен, когато считаш сътрудничеството с ГЕРБ за престъпление, но общите действия с БСП – за политически оправдани? Разпадът на коалицията, според един бивш лидер, е пъклен план на ГЕРБ. За него гласували нсички, които по места си сътрудничат с тази партия. Очевидно е нелогично да работиш с партия-членка на ЕНП. Може би е по –логично да се коалираш с БСП, нещо за което ние в Ловеч бяхме натискани от апарата на бившия лидер. Коалиция, която е циничен факт на няколко места в България, където бивши комунисти и седесари изграждат единен фронт срещу омразния ГЕРБ (или може би делят политически облаги).  

 Загледани в пъпа си, през последните години, освободихме много политическо пространство. С истински реверанс поканихме в свободната ниша нови политически формации. Сега се гневим, че си сложили етикетчето „десни“. Битката за дясното не е в омразата и отрицанието, още по-малко в прегръдката с БСП. Тя и в силните послания и ясните идеи. Бившият лидер имаше хъс и желание да го прави. Бе иницатор на редица спечелени битки – за генномодифицираните организми, за полицейщината в интернет, за отхвърлянето на АСТА, за отказа от АЕЦ „Белене“. Но това остана слабо известно на обществеността. Защо? Защото зад рамото му се чуваше ехиден смях и настойнически глас от миналото.  Мартин бе опакован като „ученикът“ и всеки успех се приписваше на „учителя“, но вината за провалите и общественото неодобрение се споделяше поравно. Не разбирам мазохистиченото желание да бъдеш част от тази опаковка, която ти отнема от блясъка на заслугите, но те товари с всички грехове на миналото. Никой не чува посланията, заглушени от ехидния смях и менторските напътствия. В този формат и при настоящата ситуация, не само, че няма да бъде отвоювано дясно пространство, но ще освобождаваме още територия за популисти.

 Разпадът на коалицията е опит за реанимация. Твърде плитка манипулация  е да го наречеш убийство.  Пред СДС имаше само две алтернативи – да запази достойнството си или да стане част от една формация, в която коалиционен съвет ще има последната дума и ще подменя волята на представитнелния национален орган (НИС). Демокрацията все още ни е твърде скъпа.

 СДС тръгна по нов, вероятно слабо познат път. Признавам, че крие доста рискове и опасност да не намерим изхода. Зависи кой ще ни води и колко силен ще бъде фенерът в ръката му.  Всичко зависи от нас и стъпките, които ще предприемем в следващите месеци.  За мен това не е опит да се разделим с миналото, а желание да започнем нов проект.  Този, който ще даде началото на новата и истинска десница. От години се правят опити за псевдодесни проекти, които се провалят с гръм и трясък – НДСВ, РЗС. В автентичната дясна ниша няма как да се вместят и ГЕРБ или пръкващата се България на гражданите. Модерната европейска десница може да произлезе само от тези, които създадоха реформаторския Съюз на демократичните сили. Пътят няма да бъде нито лек, нито кратък. Ще повторя: трябва да тръгнем към нов проект, а не към саниране на стария. Това означава да направим няколко ясни обществени заявки. На първо място нова кауза. След като заведохме България  в ЕС, трябва да доведем европейския начин на живот при българите. Хората трябва да получат основания за обичат страната си и шанс да живеят достойно в нея. На второ място се нуждаем от нова харизма. Тя се носи от лицата на новия проект. Затова трябва да дадем шанс на по-младите политици, които не носят пасивите на миналото, но притежават мисленето на лидери с европейски хоризонт. На трето място трябва да намерим своята електорална ниша. Време е да припознаем за свои съюзници хората от средната класа, да се вслушаме в исканията на активните и младите. Групите, които след нашето отслабване престанаха да бъдат политически активни. Не на последно място трябва да се върнем към християнските ценности, които са вградени във фундамента на дясното мислене и политика. Политика, загрижена за делника на хората, черпеща сили от християнския морал, националните традиции и европейската култура.

 СДС може и трябва да стане инициатор на новия десен проект. Да, може и да не успее и да се пресели в историята. Но поне ще даде старт на реформите в автентичното дясно.  И ще ускори процеса на преструктуриране. В старата коалиция смъртта бе предизвестена.

 Както казва японският мислител Масахиде „Плевнята изгоря, но сега виждам звездите“. А след звездите идва новия ден с новите надежди.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на политика. Запазване в отметки на връзката.

6 Responses to Плевнята изгоря, но сега виждам звездите

  1. Danail Kanchev каза:

    Един нов проект може само да се поучи от успехите и грешките на един стар. Но стар проект да стане инициатор на нов, означава че старите грешки ще бъдат повторени в стремежа да се постигнат старите успехи! Причината е простичка… тези които управляват стария проект и преди и сега не вярват на истина, че са допуснали грешка. Затова СДС не може да бъде инициатор на нов проект. Могат да го направят само хора, които са независими от миналото и настоящето си.

  2. ivo rainov каза:

    Може, важни са хората. например, когато Бойко Борисов създаде ГЕРБ от нищото ли дойде? Напротив дойде от НДСВ, но едва ли носи вина за грешките му – например коалирането с БСП. Миглена Кунева от нищото ли идва. Едно от популярните лица на НДСВ прави нова формация. Не виждам пората да я държат отговорна за провалите на бившата и партия.

  3. Danail Kanchev каза:

    Именно! Хората от СДС, ДСБ и т.н. могат да бъдат инициатори на нов десен проект, но не и организациите СДС, ДСБ и т.н.!! Другото е поредната фалшива надежда, която в крайна сметка има за цел само да задържи на власт, тези които я имат в родните ни партийки.

  4. ivo rainov каза:

    Е, в моята статия има и такава опция…

  5. Iskren Trifonov каза:

    г-н Райнов,казвате ХОРАТА,нужни са хората!В България избирателя харесва,а не разбира политика какво иска да му каже!За това аз гласувам за Синята коалиция и в частност за политиците от ДСБ,защото ги разбирам какво ми казват,и какво искат да направят!А вие с вашето решение се самоубихте!Направихте така че популистки формаций като Герб и Кунева да се правчт на десни!

  6. ivo rainov каза:

    Хората са различни – чуват различни гласове. Вие чувате ДСБ, други чуват СДС. Преди няколко месеца в местната кампания в Ловеч се осмелихме да излезем самостоятелно и да говорим от името на СДС и хората ни чуха. Относно ГЕРБ и Кунева – те са там, защото сме им освободили място. Досега като бяхме „Синя коалиция“ спряхме ли ги? ГЕРБ ни отнесе, че и Кунева се намести удобно. А относно дясното лигитимиране на Кунева, май помагат бивши ДСБ активисти?

Коментари са забранени.