Диана Йоргова и тънката граница между морала и себелюбието


Дияна, богинята покорителка. Ваятелите я представят горда и величествена. Истински победител. Неволно си припомних тези впечатления в утрото на 11-ти май,  когато една съвременна Диана ме накара да се чувствам покорен от  благородството и духа и.

Да, нашата Диана Йоргова е роден победител. През 1972 година печели олимпийската надпревара в скока на дължина. Съдиите и отнемат победата в полза на представителката на домакините Хайди Розендал. На пресконференцията германката свалила златния медал и го окачва на гърдите на Йоргова. Диана отказва медала, защото е убедена, че съдиите са почтени хора.

На 11-ти май тази година Диана Йоргова отказа званието „почетен гражданин на Ловеч“. Отказа го със същата убеденост, че не го заслужава. При това „най-искрено и с ръка на сърцето“, защото  „много отдавна нямам принос към моя роден град, тъй като от 48 години не живея в Ловеч“!  С благородство и невероятно достойнство Диана Йоргова отклони , признание, за което счита, че няма актуални заслуги. Големите спортисти са големи хора. Те не понасят служебните победи.  Почетното звание е наистина закъсняло.  Ловеч е пропуснал да удостои своята героиня в годините на върховни  спортни успехи – 1973-1974. Всъщност тогавашните управници са счели, че няма достойни ловчалии (през тези години почетни звания не са присъждани). Днес, четири десетилетия по-късно, единствен повод  остава седемдесетгодишиния юбилей.  Крехки аргументи, които не могат да убедят честното сърце на голямата спортистка, „защото отличието се заслужава с целия съзнателен живон на човека, не само с годините на младостта му“.

Нямам съмнение, че Диана Йоргова заслужава званието „Почетен гражданин на Ловеч“. Поне толкова, колкото Петър Хубчев, Братан Ценов, Димитър Мишев, Георги Мишев, проф. Иван Лалов, Данаил Василев, Стойчо Вълчев, които подобно на нея са само родени в Ловешко. Много повече от Людмила Севелиева, Николай Руковашников, Алексей Елисеев, които нямат никкави заслуги към Ловеч. Йоргова е високо над няколкото спорни имена, получили званието през последните години. Всъщност, може би, е знаменателно, че няма да застане до тях, за да ни покажа тънката граница между достойнството и себелюбието.

Номинацията на Диана Йоргова получи 33 гласа от 33 възможни в местния общински съвет. Изумително единодушие без оглед на цвят, партия и политически интереси. Твърде рядък консесус при избора на почетни граждани. Затова и Йоргова направи рядък жест – дойде, застана на трибуна, благодари със цялото си сърце, защото  „уважението е истински и безценен подарък“ и изрази увереността си, че „има по.достойни за високото отличие“.

Съмнявам се, че има по-достойни. Дори и да има те са единици. Вчера водещият вестник в Ловеч написа, че отказа на Йоргова е гаф, защото е прецедент в досегашната практика. Съвсем не съм съгласен. Ако има гаф той е в обтекамия критерий, с който се раздават почетните звания през последните години. А в неговото налагаве сериозно участва и един от авторите във въпросния вестник.

Словото и поведението на Диана Йоргова бе най-достойният урок, на който съм присъствал през последните години. Урок в присъствието на водещите обществени  лица в Ловеч – областен управител, кмет, митрлополит, общински съветници. Тези, чийто жест истински трогнал голямата спортистка и я обнадеждил за бъдещето на Ловеч.

Дано сме прихванали поне малко от достойнството, разума и упованието в честта на Диана Йоргова.  Думите на тази харизматична ловчалийка бяха казани в точния ден и на точното място (величавата Ловешка крепост). Надявам се и да са били  чути от точните хора!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч. Запазване в отметки на връзката.

1 отговор към Диана Йоргова и тънката граница между морала и себелюбието

  1. Статията е много добра, но гафът се е гаф. Трябваше някой да се сети, че точно Дияна Йоргова няма да промени мнението си, щом вече веднъж е отказала.

Коментари са забранени.