На раздяла с един езиковски випуск


След ден сто и седемдесет  пораснали деца ще напуснат Езиковата.  Поредният абитуриентски випуск. Мога да пресметна колко випуска са се гмурнали в морето на живота със скок от хълма над Ловеч. Повече от сто! За мен този ще бъде осемнадесетият, откакто съм част от гимназията.  Всеки от тях ми е оставил спомени и емоции, усмивки и разочарования.  Всеки тях ми е по-някакъв начин скъп, най-малкото защото сме вървяли заедно в определен отрязък от живота ми. Давали са смисъл на усилията ми, учили са ме на търпение, зареждали са ме с убеденост, че си струва да стоя горе на хълма и да следвам ужасно разбития, през последните десетилетия, път на учителя.

Днес изпратихме поредния випуск.  Мразя лицемерието, затова няма да възкликна сълзливо „всички бяха  ангели“! Бяха различни, като обществото, в което пораснаха и шарени, като животът, от който черпят възпитание.  Бяха бунтари и комформисти, капризни и отговорни, лигави и сериозни,  лежерни и целеустремени, откровени и прикрити. Растяха  със целия арсенал от типичните  тийнейджърски похвати да  се скатаеш от училище, да се измъкнеш от изпитвания или да постигнеш незаслужено висока оценка на контролна работа. Въпреки всичко съм убеден, че на финала знаят и могат достатъчно много. Защото са ужасно способни и отговорни към всичко, което оценяват като истински стойностно. Сигурен съм, че ще прескочат с лекота престоящите зрелостни и кандидатстудентски изпити. Както правят всички, които са продукт на ловешката езикова.

Честно казано, на раздяла, не се притеснявам за техните академични компетенции. Научили сме ги на много, а пропуските винаги могат да бъдат попълнени.  Много повече ме вълнуват човешките умения, с които ще си тръгнат във вторник. Не съжалявам затова, че сме пропуснали някоя и друга тема по география. Те могат да бъдат прочетени в атласите и енциклопедиите. Съжалявам за идиотския шанс да преподавам дисциплина, оценена на час и половина седмично. Защото в бясното препускане по учебната програми ми останаха малко минути за онези човешки разговори, в които се формират истински качества.  Дори в класовете, които познавам от четири години не ми достигна времето  да ги подкрепя в стремежа да бъдат независими, да не предават свободата, да следват сърцата си и никога да не се отказват от мечтите си.  Не ми достигна времето да им кажа, че няма по-голямо богатство от приятелството,  или че любовта е  невероятна сила, с която може дори да  завъртиш Земята в обратна посока!  Любовта и приятелството са човешките субстанции, които правят толкова силна харизмата на Езиковата.  Дано да са попили повече от тези субстанции! Дано други да са ги научили на това, за което на мен не ми достигна времето.

Надявам се порасналите момичета и момчета да си тръгнат с пълни сърца, съкровени спомени и леко навлажнени  очи.  Заради приятелите, които ще имат за цял живот, заради детството, което ще остане завинаги на хълма, заради една любов, която никога няма да избледнее. Езиковата!

След вторник частица от всеки ще остане вплетена в легендата, която вече 130 години се пише на хълма.  Частица, която ние, оставащите на хълма, ще помним и обичаме.

Емили Дикинсън твърди, че най-хубавите спомени са тези, които ни предстоят. Искрено желая бъдещите спомени да са поне толкова готини, цветни и истински, колкото тези от Езиковата!

Щастливо гмуркане в живота момичета и момчета! И дръжте главата си винаги над водата. Като истински езиковци!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Езиковата. Запазване в отметки на връзката.

One Response to На раздяла с един езиковски випуск

Коментари са забранени.