Фест 2012 завърши с рок и позабравени емоции


В края на втората фестивална вечер Нели изпя легендарния хит “Show must go on”. Пя с такова чувство, че съм сигурен, че е докоснала душашата на Фреди Меркюри, където и да се намира. Да, шоуто ще продължи, защото рокаджиския дух се завърна в обърканото през последните години фестивално тяло. Подобна рокаджийска вечер съм виждал и слушал  само в най-добрите издания на фестивала (а ги помня от средата на 90-те години). Завърна се групарския дух с новосформираната езиковска формация. Завърна се живото инструментално изпълнение. Завърна се българската песен. Завърна се рок класиката, чудесно гарнирана със съвременна алтернативна музика. Не всеки ден можеш да чуеш на една сцена почти безукорни изпълнения на Deep purple, Santana, Bon Jovi, Aerosmith. Queen, Eurythmics, Savage Garden, Linkin Park, No doubt , Тангра, Диана експрес, БТР.

Поздравления за Преслава, Кристина, Северина, Симона, Петя, Александра, Габриела, Михаела и Вяра, Ясен, Моника. Браво на Христи за куража  да бъде единственото подготве на сцената. Адмирации за Ивайло Генов, Пепи Кенаров, Миро и Мартин, които припомниха блясъка на старите хитове.  Само суперлативи за агелския глас Нели! Техните изпълнения взривиха залата от емоции и удоволствие. Отдавна не бях виждал цялата зала да пее и танцува на нещо различно от чалга. Уникално!

Снощи написах на организаторите, че ги очаква най-добрата вечер. Радвам се, че наистина се случи. Заради тях самите. Фестивал, който бе на ръба да се провали  се превърна в много, много голям успех! Всички тези момичета и момчета  издържаха истински тест, защото правиха Фест в една напълно нова театрална зала. И успяха да я опазят само с една единствена стъпка  върху стената. Това са всички поражения след двете фестивални вечери. Някой да помни подобен случай?  Без нищо счупено, без скандали и с ужасно много приятелство.  Този випуск наистина върна позабравения езиковски дух на приятелството и показа, че може да прави нещата заедно. Като в доброто старо време.

Снощи написах, че успехът винаги има лични имена . Радвам се, че випуск 2013 намери сили да благодари на Радо. Но в силата на тези вечери са вплетени още имена, които трябва да бъдат аплодирани. Защото тези момичета и момчета писаха нови страници в историята на Феста, но с патоса и стила на едни позабравени златни глави.

Фест’12 завърши. Не ме поправяйте, защото утрешната вечер е нощта на раздялата  и личната емоция на абитуриентите. Цветният и бликащ  Фест’12 преживя  две вълнуващи вечери. Започна със съмнения, но завърши бляскаво, връщайки събитието към най-истинските традиции на Езиковата.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Езиковата. Запазване в отметки на връзката.