В почит на Екзарх Йосиф I. Патронът.


Къса ни е националната памет. Крехки патриоти сме. Затова като някакви исторически инфантили въртим в кръг и все започваме от начало. Сякаш преди нас не е имало нищо.

Утре е поредната годишнина от рождението на Екзарх Йосиф I (5.05.1840).  Първият Екзарх на свободна България е ловешки митрополит в най-размирните и важни години – между 1875 и 1877 г. Времена на кипеж и национално самосъзнаване. Екзарх Йосиф има тежката задача да обгрижва духовна епархия, в която още кънтят стъпките и думите на Левски. Размирни години на Новоселското възстание и бунтовни прояви на немирните млади българи. Съдбата среща екзарха с величави българи – Тодор Каблешков и Никола Обретенов  (задържани в ловешкия турски конак по пътя към съдилищата) и Тодор Кирков (намерил свъртта си в показна екзекуция на централния градски площа).  Срещите на митрополита с революционерите са истинска благословиа за делата им.  С цялата си дейност Екзарх Йосиф I e  непоколебим защитник на българите в епархията, като им дава подкрепа и надежда в трудните  години на решителна битка с османската власт. Още по-значима е неговата просветна и образователна дейност. Духовният водач помага за създаването на българсдко училища във всички краища на поверената му духовна област, като издирва, води и представя  учители.

Може би затова най-голямато и авторитетно ловешко училище прие за свой патрон знаменития екзарх. Споням си как в недалечното минало тържествено именувахме гимназията за чужди езици на Екзарх Йосиф I. Помня и знаменателния факт, че почти целия Свети синод се събра в гимназията на конференция в почит на видния църковен водач.  Паметта ми  не е задържала други значими жестове на уважение. Апропо, няколко години организирахме ритуално поднасяне на цветя пред неговия паметник.

Питам се дали днешните възпитаници на гимназията знаят кой е Екзарх Йосиф I?  Сигурен съм, че никой от тях не разпознава утрешния ден като дата в почит на патрона.  Утре Езиковата няма да празнува, както правят всички училища в деня на своя патронен празник. Опасявам се, че дори ще пропусне датата. Уморена от все още неотшумялия празник, посветен на един друг рожден ден, различен от духа на българското Възраждане и чужд на Ловеч и родната история.

Не, не казвам, че е лошо да празнуваме около  16-ти април. Само припомням, че няма бъдеще за този, които се прахласва по миналото и забравя възпитателния смисъл на настоящето. А нашето настояще е Екзарх Йосиф I.

Написах тази статия не само от уважение към историческата памет. Утре ще отсъствам от града и няма да мога да се поклоня пред паметника на екзарха (въпреки, че ще защитавам честта на училището, което носи неговото име). Затова ще се радвам, ако повече езиковци минат и просто склонят почтено глава пред величавия каменна фигура  край Осъм. В уважение към историята, Ловеч и съвременното самочувствие на гимназията за чужди езици „Екзарх Йосиф I“.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Езиковата. Запазване в отметки на връзката.