Да живей свободната преса!


Един от видните министри на императора видял Диоген да яде леща , поседнал на стълбите на стара къща. Това било най-евтиното ядене в цяла Атина. Считало се, че който се храни с леща съвсем е закъсал. Министърът поспрял и ехидно подхвърлил:

-А, Диоген! Ако се беше научил да си покорен и да ласкаеш малко повече имчператора, нямаше да ядеш толкова леща.

Диоген вдигнал небрежен поглед, взрял се в богаташа и казал:

-Бедни ми братко, Ако се беше научил да ядеш малко леща, нямаше да има нужда да си покорен и да ласкаеш толкова императора.

Прочетох, че днес бил международния ден на свободната преса.  Съмнявам се, че има свободна преса. Тя, най-често, е нечия държанка, научена да бъде покорна и да ласкае господаря.  Съвременната медия е бизнес, а бизнесът не може се нахрани с паничка леща.

Свобадата остана за виртуалните медии.  Нямам предвид националните, които са толкова покорни и ласкателни, колкото печатните си събратя.  Визирам онези малките, които са като прозорчета на истината и същестнвуват за едното достойнство и шепа черна леща.

Свободата на пресата е функция от свободата на обществото. Тук  още в училище те учат на покорство и ласкателства. Личното мнение е непремлива дързост. В университета учиш мухлясали догми и нямаш право да не ги приемаш. Във фирмата, фабриката или учреждението си обладан от смирение и лакейски обноски. Ако не можеш да целуваш ръка ще целуваш лъжицата с безвуксната леща. За какво ти е нужна свободата? Кому е нужна свободната преса?  Трябват ни медии, които рисуват живота такъв, какъвто трябва да бъде- в представите на хората, дето поръчват хартията за печата. На медйаната аудитория не и остава друго освен да ласкае възторжено.

Както казва Бай Ганьо: „ Донесете някоя мастика и мезе като хората – тук вестник има да се хише, не е шега работа“. А за свободата на пресата недейте мисли. Стига  един път в годината да я споменем с международен ден.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество. Запазване в отметки на връзката.