Нека се доверим на младостта!


Спомням си една от многобройните истории на Хорхе Букай. Тя разказва за кокошка, която по грешка измътила пачи яйца. Отгледала патенцата като свои деца, а те не се съмнявали, че кокошката е тяхна майка. Веднъж повеля челядта  край малка рекичка. Водени от инстинката патенцата наскачали във водата и започнали инстинктивно  да плуват. А кокошката викала на брега, премряла от страх, че ще се удавят. Врявата привлякла петелът, който философски заключил: „ Не може да се вярва на младите. Те са луди глави.“ Тогава едно от патета отвърнало дръзко:  „Ние не сме виновни за вашата собствена ограниченост“.

Винаги се сещам за тази история, когато някой понече да „опакова“ с квалификации младите поколения.  Когато бях тийнейджър трябваше да слушам укорителни тиради от зрялото поколение, нека да го наречем поколението на моите родители. Те започваха по един и същи начин: „От днешната младеж не става нищо“.  Само, че ние пораснахме,  отгледахме деца и неусетно се вмъкнахме в кожите на нашите родители.  Започнахме да слагаме квалификации, които започват с един познат рефрен: „От днешните младежи не става нищо“. Убеден съм, че днешните млади хора са лекомислени, влюбени в живота, отдадени на радостта и удоволствията, като нас на техните години.  Сигурно имат своите недостатъци, но са по-дръзки, по-смели и по- свободни. Моето поколение е сякаш щамповано, облечено в конфекция. Днешното е шарено, провокативно и пълно с фантазия, като пъстроцвеатните спортни дрехи , в които се облича.

Вчера дискутирах темата с един приятел. Позволих си да кажа, поколението на прехода е безвъзвратно загубено и духовно опустошено. Тези, които бяха двадесетгодишни през 1989 година никога не станаха истински бунтари.  Възпитани в догматични канони, огромна част от тези хора, не припознаха свободата. Знам, че ще заболи, но това поколение носи огромна вина за днешна България. То позволи чудовищната кражба на ресурси и бъдеще, трепереше от страх и мълчеше пред мутринските своеволия, допусна да се сринат морала и ценностите. Имаше неизменно оправдание – че е трудно и трябва да оцелее. Превърна оцеляването в житейска стратегия, научи се да се вписва в пейзажа, да се крие в храстите, да се кланя на силните.  Тъжно е да го призная, но зрялото поколение, преминало четиридесетте, страда от чудовищна социална апатия и дефицит на лично достойнство. Поколение, остаряло преждевременно, поне духовно.  Да, сред него имаше и много читави, но повечето напуснаха България, за да осмисляг живота си другаде. Тук останаха тези, на които не им стиска или социалните романтици със сбъркана вяра, че светът се променя пропорциално на техните мечти и амбиции. Днес едните и другите усещат живота си преполвен и са обсебени от егоистичното желание да изстискат някакъв сок от оставащата половина.  Затова се примиряват, дори  ако сокът е на дъното на чашката. Благодарни са за няколкото капичи и отдавна не могат или не желаят да извикат, че заслужават много повече.

Редно е  да признаем социалният провал на поколението, което се опитва да кори младите. За двадесет години моето поколение само разграждаше – ТКЗС-та, изоставени фабрики, обезлюдени училища, ненужни театри и коносалони, обществени правила, традиционен морал, национално самочувствие… Направи и невъзможното, за да напълни душите на новородените с поквара или примирение!  Това поколение няма да изправи България! Нито ще се почувства гузно или виновно за мълчанието, страха и апатията. Прекалено е заето да оцелява и да чака накой да изцеди сок в празнато му чашка.

Ако има шанс и бъдеще, то е в младото поколение. Работя с подобни хора от години. Сигурно не им достигат навици и ценности. Само че,    ако им  липсват възпитание, мотивация, нравственост, сме виновни само ние. Защото не сме ги градили.  Не харесват нашия свят и безразличие. Пропуснахме да ги възпитаме в каузи, затова са стихийни бунтари.  Не харесват нашето примирено ежедневие и скромни амбиции. Дързостта им често е необуздана стихия, но нали не ги научихме на смислена свобода. Не желаят да прекарат живота си в оцеляване и комформизъм. Вероятно искат да летят без ясна дестинация, но нима им показахме мечтите отвъд хоризонта?  Те са достъчно умни, осъдително дръзки, пречистени от догми и комплекси. Не ги разбираме, само защото не живеят по нашите правила, не се побират в отеснелите ни кожи, не споделят остарелите ни мечти, няма да тръгнат по нашите задънени пътища.  Може би са незрели и прекомерно самонадеяни, но в очите им има огромна доза решителност, а в сърцата им достатъчно жар. Те са шансът за нормалицазия в България.  Убеден съм, че ще го постигнат стига да не им пречим и натрапваме своята ограниченост. Ако оставим това поколение да плува сигурно ще намерим спасителен брод!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество. Запазване в отметки на връзката.

One Response to Нека се доверим на младостта!

  1. ddiddo каза:

    Добре звучат тезите от постинга и ги чувам от много хора от поколенията преди прехода. За съжаление в повечето случаи са израз на добро заучено през годините на комсомола и партията лицемерие. Въпросните поколения гласуват, подкрепят и работят за това техните представители да продължат да управляват, дори това да причинява съсипването на държавата и деградацията на обществото. От другата страна се усмихват и декларират безусловна подкрепа за младите, отново може би като стар, заучен в миналото, рефлекс да се опитват да се харесат на всички – и на номенклатурата, и на „слушалките“, които ще ги изпеят на номенклатурата, и на всички останали, защото са потенциални „слушалки“.

Коментари са забранени.