Бъдете щастливи, защото животът няма римейк!


Предполагам, че всеки има своя дефиниция за щастие.  Убеден съм, че за огромната част от българите то се измерва с материални неща (пари, жилища, лъскави автомобили, скъпи телефони) или „заситено“ его (кариера, почести, постове). В повечето случаи в кошницата с даровете на щастието не попадат най-човешките неща – любов, здраве, приятелство, духовен мир. Иначе нямаше да окажем сред  десетте най-нещастни нации в света, според  изготвения от ООН световен доклад за щастието. В него България е сред последните 10 от 147 изследвани държави! Компания ни правят 9 от най-бедните африкански нации. Все така печално е и мястото, което заемаме в рейтинга по задоволеност от живота. Там сме сред последните  20 и отново сме заобградени от африкански държави!

Всяка класация е субективна, особено когато се опитва да измери една толкова лична емоция като щастието. Само, че от това изследване произлиза извод, който съвсем не е новина – българите се чувстват нещастни и незадоволени от своя живот!  Мислите ли, че животът върху това балканско парче земя е чак толкова мизерен?  В света има поне 100-120 държави, в които хората живеят лишени от елементарни човешки права и в условия на отчайваща беднотия. Но поне в половината от тях (защото са изледвани 147 страни) населението се чувства по-доволно и щастливо от нас. Съгласен съм, че хората в България живеят бедно (макар, че градовете ни се задръстиха от автомобили, а огромна част от децата, които уча, притежават изключително скъпи телефони или маркови дрешки). Само, че всеки от нас има свободата да опита да подреди живота си или да замине, където се живее по-щастливо.  Ние, българите, сме в Европа и като членове на най-богатия икономически съюз имаме перспективи и сигурност, защото ползваме финансови инжекции от най-заможните държави в света. Тези възможности са отнети на милиарди в света, но те са по-щастливи и удовлетворени от скромното си съществуване! Парадокс, който се крие в народопсихологията, толкова различна за всяка земна нация.  Българският социотип е „омесен“  от чувства и нрави, които отключват нещастието, като обичайно национално състояние.

1.Вместо  да живеем с поглед в собствената писта, ние българите гледаме в паницата на съседа, приятеля, колегата! Винаги ни се струва по-щедро напълнена и това ни прави нещастни. Завиждаме на другите за всичко – собствени или по-големи жилища, по-нов или скъп автомобил, по-лека или платена работа, по-успешна или перспективна кариера. Взряни в живота на другите не можем да бъдем щастливи!

2.Радват ни само материалните ценности и искаме да притежаваме още и още. Следваме неутолимия инстинк да притежаваме без да се питаме за смисъла на това безспирно трупане на вещи. Но сме бедни и не можем да имаме, всичко което желаем, а това ни прави нещастни и неудовлетворени!

3.Родени сме с инстинките на поданици и порасваме с характера на зависими хора.  Живеем със стремежа да се впишем или да осребрим сервилността си. Вярваме, че за да оцелеем трябва да премълчим своето мнение и позиция. Това ни гнети. Считаме, че за да успеем трябва да застанем под знамената с актуалния политически цвят или да се включим в правилния отбор. Това ни теразае. Прекарваме живота си преведни, готови да целуваме каквото трябва и където трябва. Как да бъдем щастливи в подобна поза? Как да бъдешм удовлетворене  от такъв живот?

4.Склонни сме да надценяваме собствената персона.  Винаги вярваме, че струваме повече отколкото дават за нас. Убедени сме, че имаме качества за по-висок пост, отколкото ни отреждат. Не се съмняваме, че заслужаваме по-висока социална оценка от тази, която чуваме. Знаем, че нашето място е много по-нагоре в пирамидата, но некадърниците съзаклятнически ни пречат. Сигурни сме, че имаме качества да бъдем лидери и началници, ако ще и на двама души само. Просто за да нахраним егото. Защото, когато е гладно ни прави неудовлетворени и нещастни!

Живеем  в страх от предизвикателствата, но съдим онези, които ги преодоляват. Защото ни напомнят, че сме слаби и бездушни! Нямаме сили да се преборим за своята кауза, идеал или мечти, но злословим да срешу всеки, дръзнал да живее различно. Защото ни кара да усещаме, че не притежаваме достатъчно качества.  Считаме за виновни всички, които живеят щастливо без да се интересуваме от съдържанието на тяхното щастие. Само защото не можем да бъдем като тях. Натъпкали сме живота си с негативни емоции – завист, злоба, страх. Прогонили сме „регентите“ на щастието – радостта от дребните неща, удоволствието от човешките отношения и любовта.

Ще призная, че не се чувствам нещастен в България. Животът ми не е на шест, не съм постигнал повечето от  мечти си. Но имам мечти и не се страхувам да мечтая! Понякога се увличам от пороците на съвременния българин. И аз искам да имам и притежавам. Сменям телефони, купувам плазмени телевизори, трупам ненужни вещи. Но в това не намирам повод за щастие.  Откривам го в обичта на децата, с които работя, в свободата да мисля и говоря без страх, в спокойния сън на чистата съвест!

Повярвайте не искам да живея в Малайзия,  Танзания, Индонезия, Виетнам, Саудитска Арабия, Филипините, Косово, Руанда, Йордания, Киргизия, Нигерия. Всички те са в първите 50 в класацията по щастие.  Нито в Панама, Венецуела, Мексико, Доминиканската република, Никарагуа,  Хондурас, Парагвай, Уругвай, които са сред водещите в рейтинга по удовлетвореност от живота. Знам, че всички тези нации нямат българската свобода, нито българските перспективи. Много от тях дори са по-бедни от нас. Но са щастливи, защото търсят удовлетворение в простички, човешки неща.

Честно казано не виждам причини ние, българите, да бъдем толкова нещастни. Просто трябва да отместим светогледа си.  Към по-семпли и духовни усещания. Човек може да бъде щастлив от това, че е здрав, че има живи родители, че е обграден о предани приятели.  Щастието е нещо твърде просто. Достатъчно е да си спомним, че животът ни е твърде кратък. Струва си да го изживеем изправени, водени от свободна воля, с отворени сърца за обич и съзнание за смислени мечти!

В щастието няма стандарт.  Но съм сигурен, че истински щастливи са тези, които ценят живота и факта, че се раждаш само един път. Животът и щастието нямат римейк!

 

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.