На Цветница Ловеч е шарен и магнетичен


 

 

 

Всеки, който поне малко е живял в Ловеч познава града като притихнал и скучновато спокоен. Но на Цветница Ловеч е сякаш неузнаваем – екзалтиран, шумен, многолюден, пъстър и усмихнат.  Винаги съм се изумявал как този пролетен празник преобразява хората край Покртия мост.  Няма и помен от сивия делник с празните улици.

В ранния съботен следобед се прибирах с настоящия си клас от Априлци. С навлизането в града децата избухнаха в спонтанна почуда  от тълпите хората, залели подстъпите към Покрития мост. Феноменът Цветница сякаш беше намножил населението на Ловеч.  Мрачната и дъждовна неделя малко охлади ентусиазма от празника, но въпреки това Ловеч бе усмихнат, цветен и жизнен.  Като се замисля Цветница не предлага нечувани атракции, но събира със своя магнетизъм и автентичното усещане за празник. Всеки жител на града и околните села се стича на варошкия площад, за да вземе в спомен керамична фигурка, глинен съд, екзотично цвете или просто за да се наслади на прясно изпечената скара и халбата бира.

 

 

 

Ловешката Цветница наистина е феномен. Всичко е до подробност познато и традиционно, но отново и отново участваме в празника. В уикенда на Лазарица и Цветница струи толкова настроение, че никой не желае да го пропуска. Затова в този ден масово се завръщат ловчалии, които учат, работят или вече живеят на други места. Цветница е денят на родовата и земляшка среща. Той събира роднини, среща приятели, сблъсква  познати лица, които  не са се виждали от години. В този ден пътищата наистина водят към Ловеч, а населението сякаш набъбва.  Градът се подмладява, съживява и разцъфва.

Често си мисля, че Цветница е едно от събитията, които могат да превърнат Ловеч в национален център. Макар и само за два дни. Нужна е повечко реклама, добър маркетинг, малко въображение и доброволни усилия на местната общност.  Многократно съм казвал и писал, че Цветница може да влезе в националния културен календар на България. Цветница може да претендира за много неща. Например за национално изложение на цветята. Представяте ли си един цял площад, превърнат в пъстроцветен базар на всякакви цветя – от различни географски ширини, традиции и култури.  Цветница може да бъде национална среща на българските занаятчии. Днес продаваха майстори от Троянско, Търновско, Габровско. Какво пречи догодина да се представят занаятчии от Родопите, Сливенско, Пазрджишко и изобщо от всяко кътче, където се пазят уменията на сръчните възрожденци? Защо пък да не поканим майстори от Балканите и други краища на Европа?  На Цветница и отива да бъде национален събор на самодейните групи за автентичен фолклор. Какво по-хубаво  от това на сцената да се редуват изпълнители от Баховица и Радювене с колеги от Северозападна България, Странджа, Добруджа? Така градът ще се превеърне в привлекатална туристическа дестинация и ще се радва на приходи, които със сигурност ще надвишават похарченото по организацията на едно толкова мащабно национално културно събитие. Смятам, че имаме нужната инфраструктура за подобна амбиция – разрастваща се настанителна база, големи, свободни площади, открити сцени. Предстои да изграждаме нови. Имаме опита  и самочувствието на град, вплел в традицията на Цветница уважение към занаятите, любов към фолклора и умението да празнуваме по български.

 

 

 

Ще ми се да направим повече за Цветница, защото с годините се умириса на скара и  подгизна в бира.  Хапването и пийването са  част от веселието по български. Ама никой няма да дойде от Бургас или Шумен само за да изпие халба пенлива течост или да вкуси подлютени кебапи. Хората идват, когато има събитие, атракция и културни изненади.  Затова Цветница трябва да стане национален културен празник. Това е само на една ръка разстояние от нас. В тази посока трябва да работим през следващите години. Тогава Ловеч ще бъде още по-шумен, многолюден, цветен, но и харизматичен и проспериращ.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч. Запазване в отметки на връзката.