Тийм билдинг в подножието на Ботев


Напоследък е модерно да се говори за team building. По социалистическо време го наричаха сплотяване на колектива. Не знам защо колективът стана демоде.  Сигурно, защото всяко поколение и време си има своята фешън лексика. Факт е че група хора, обречени да работят заедно могат да бъдат силен екип и „разпасана команда“. А инструментът да постигнеш първото е създаването на сплотена общност. Затова напоследък тийм билдингът е популярна форма за съвместни уикенд преживявания в много фирми и колективи.

Знам, че най-добрите навици се възпитават още в детските и тийнейджърските години. В това число и умението за екипност, солидарност, съпричастност и споделена отговорност. Човек е обречен да израства в група – неформална, кръгът на приятелите, които избира сам и формална, класът, в който попада по волята на съдбата.  Та затова тийм билдингът трябва да започне още там – в училищния клас. В моите детски години имаше много възможности да сплотяване на колектива – лагер-бригади, военни обучения и разбира се екскурзии. От тях са ми останали само слънчеви спомени и много, много романтика. Може би затова, дори след като смених ученическия чин с учителския стол останах ентусиазиран поддръжник  на подобни сплотяващи преживявания. Достатъчно основание за да не отблъквам никога тийнейджърското желание за  екскурзийка в края на седмицата.  Някакви си 24 часа, но наситени  с толкова емоция и съвместни щуротии, че запълват пропуснати човешки преживявания за цели месеци.  Чудесна възможност да научиш непознати неща за приятелите в откровените нощни разговори. Една подобна екскурзия ти дава много поводи да се научиш да се грижиш за съучениците и да споделяш какво ли не – място в тесния овтобус, глътките вода от единствената неизпита бутилка, вечерята, която не обичаш, студа в неотоплената стая. След всичко изживяно приятелите стават по-близки, а класът -все по-силно твоята общност.

Прекарах началото на този уикенд  в подножието на връх Ботев. В точно такава форма на класов тийм билдинг. Ще призная, че отдавна не съм имал клас, толкова организиран в ходене на хижа. За пет месеца вече два уикенда. При това с респектиращо масово участие.  А балканското приключение бе истински билдинг  за общност. Толкова много заедност – от вечерята през съвместния купон до общите разходки.Едва ли има по-подходяща обстановка , за подобен тренинг,  от тази на планината. Там, където си изолиран от глезотиите на цивилизацията, откъснат от телевизията и интернет, разполагаш с  толкова много време за обикновените човешки контакти. В идиличната обстановка на Видима всичко изглежда изненадващо спокойно, чисто и добро. Тогава занемарената база започва да ти харесва, нищо че е няколко звезди под домашния уют. Нощта престава да бъде толкова студена, а немощните духалки стават все по-симпатични.  Дори храната изглежда по-вкусна в металните чинии от тип „алпака“.  В тихата нощ под Ботев и чалгата, която заливаше купона, ми изглеждаше по – поносима.

Да, планината е перфектното място за тийм билдинг. Пълен антипод на урбанизирания, задъхан и ампутиран от човешки отношения живот на големия град. Там животът е толкова семпъл, че няма как да не усетиш хората край себе си. В съботното утро видях  трогателен ритуал в духа на традиционната Лазарица. Три малки момиченца , нарамили празнично украсени кошнички, обикаляха къщите, пееха песни и получаваха в дар яйца. Няма как да видя тази традиция в прекалено сериозния живот на Ловеч.  Няма как да видя и 9-ти Д клас толкова събран, задружен и усмихнат.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование. Запазване в отметки на връзката.