Пролетта не е непременно астрономическа


Никога не съм си представял, че потребността от пролет е толкова голяма. Усетих я на най-неочакваното място – от  блога си. Преди година написах статийка за вълненията и готините нагласи, с които очаквам пролетта на 2011-та. Нарекох я „Пролетен гъдел“. Та тази моя лирична изповед се превърна в потресаващ хит през последната седмица. Съвсем сензационно навъртя 3000 прочита или десетократно повече от … цялата преходна година! Оказа се здраво индексирана от Google, препратил армия търсачи на слънчевата думика пролет. Всеки от тях е търсил различен контекст и най-малко вероятно моите лични мисли. Но всички, макар и по свой начин, за жадували за пролетта. А интернет потребителите, кривнали по линкчето към моя блог, са като капчица в морето от премръзнали за пролетни радости души.

Затварям очи и си представям хилядите поклонници на сезона с разцъфващата природа. Виждам лицата на мнозина от тях, озарени от радостта, че са оцелели след тази толкова студена и бедна зима. Виждам искрица надежда в очите на безработните, унесени в мечти за пролетните шансове за препитание. Виждам триумф в жестовете на пенсионерите, преборили болестите и мизерните пенсии и смело посягащи,  за да се „хванат за зелено“. Виждам облекчението, с което други гледат портфейлите си, изпразнени от ужасяващите енергийни сметки. Всички са някак щастливи, защото усещат  топлината на слънцето, а под нея се живее по лесно, дори без работа, пенсии, лекарства и отопление. В края на краищата какво му е нужно на оскотялия български човек – да остане над земята и да се хване за зелено. Само да оцелее!

Отварям очите си. Не можах да прихвана от радостта на пролетния дилириум. Не обичам да оцелявам. Както се казва не ми доставят удоволствие ниските топки в мача на живота. За мен идването си пролетта ще смени единствено месеца в календара и дължината на ръкавите. Ще стопли телата ни, но едва ли ще достигне до скованите от страх души. Със зимата ще си отидат ли сервилността, лицемерието, подлостта? Напротив, те ще бъдат все така неизменна част от пролетния делник! Топлината на слънцето ще разтопи ли мразовитите нравствени ценности на нагаждачеството, връ зкарството, раболепието пред политически и финансово силните?  Напротив, те ще продължават да крадат шансове и бъдеще от почтените! С пъпките на пролетта ще разцъфнат ли способните, образованите, креативните? Напротив, ще продължаваме да търпим агесията на  некадърните, пошлите, мерзките кариеристи! Ще стопи ли пролетта страхът, който разсипва душите? Съмнявам се, защото фактът, че си се хванал за зеленото е великолепно оправдание за неспособността да бъдеш достоен, свободен и гражданин! Дали по зелените филизи ще се изкачим до европейските доходи? По-вероятно по тях  ще изпълзим до още по-високи равнища на политическа и икономическа корупция!

Топлите лъчи и зелените картини не са достатъчни, за да възклицавам по пролетта. Душата ми продължава да зъзне в съмнения, а мислите са обрасли в повяхнали очаквания.  Затова не мога да усетя пролетната еуфория.

Все пак има нещичко дребно, приятно и човешко, с което пролетта ме кара да се усмихвам. Страстният април и вълнуващият празник на Езиковата. Не заради клиширания формат на събитието.  Заради  вдъхновяващите срещи с порасналите момичета и момчета. Моите езиковскси приятели от последните десетилетия. Ако има топлина, тя е в съцата им!  Ако има слънчеви лъчи, те са в усмихнатите им спомени!  Ако има надежда, тя е в младостта им! Ако има пролет, тя е в тяхното бъдеще!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на me. Запазване в отметки на връзката.