Преговори, които пратиха гражданските надежди на боклука


 Винаги съм считал местното власт за най-демократичния механизъм за защита интересите на гражданите.  По една проста причина – кметът и съветниците се избират пряко от общността. По тази начин имат самостоятелна легитимност т.е. общинският съвет не е задължен да следва непременно кмета, както ако беше го избирал. Така всеки съветник е свободен да се ръководи единствено от интереса на гражданите. Логично, когато общинският съвет застане срещу предложение на кмета трябма да бъде воден от един възможен мотив – гражданският интерес.

Много пъти съм определял концесионния договор с RWE (после Шеле, днес А.С.А,.България) за финансово неизгоден за ловешкиья гражданин. Винаги съм заставал срещу него и съм апелирал за преразглеждане към по-благоприятни ангажименти. С тези мотиви в края на декември поисках от общинския съвет да задължи кмета Казанджиев да започне преговори за промяна в концесионното възнаграждение. Решението, макар и да получи симпатии, не бе одобрено в общия контекст на гласуваната тогава план-сметка за разходите за чистотата. По-късно (през февруари) господин Казанджиев внесе повторно своята план-сметка с ангажимент да проведе преговори с фирма А.С.А. България. Тъй като общинският съвет пропусна да излъчи комисия,  кметът си покани компания за преговорите – избрани от него председатели на няколко комисии от съвета.

С оглед масираното присъствие на хора от т.н. реформаторско мнозинство в местния парламент, очаквах с позитивни нагласи  новините за сериозно намаление на концесионното възнаграждение. С изумление научих, че страните са си стиснали ръцете при странни параметри – 24 хиляди лева намаление в концесионното възнаграждение (парите, получавани от А.С.А.) и изваждане от употреба на 100 контейнера за отпадъци. Като се има предвид, че гласуваната от ОС сума по концесията е 937 хил. лева.става ясно, че е договорено намаление от 2,56%. Същевременно броя на обслужваните контейнери  ще намалее с 14% (при 710 контейнера от 1100 л. записани в последната план-сметка). Едва ли някой се съмнява, че намалението броя на контейнерите означава по-малко работа за концесионера. От друга страна генерираните отпадъци ще трябва да бъдат разпределяни в 100 контейнера по-малко, а това няма как да не влоши качеството на услугата. Всъщност няма да се отрази само в един възможен случай – ако генерираните отпадъци са по-малко от записаните в отчетите. Тогава е очевидна възможността за намаляване броя на съдовете, които и без това не могат да бъдат максимално напълнени. Само, че възниква въпросът, защо е допуснато концесионера да купува излишни съдове с пари, платени от ловешките данъкоплатци. Още повече, че върху тези съдове се начислява ежегодна амортизация, калкулирана като основание за последните две увеличения на цената на услугата. С тях възнаграждението дължимо на концесионера е завишено с 26%. Заради безумието на местните нормотворци договорните отношения между Община Ловеч и концесионера се изчисляват не на база свършена работа или извозени отпадъци, а чрез многокомпонентна формула. Една пета от цената, залегнала в тази формула са именно амортизации.Проблемът с амортизационните отчисления се усети още на една предварителна среща с концесионера, проведена през януари. На нея присъстваха значителна част от участниците в петъчните преговори. Затова се надявам се, че имат смислени отговори на някой от следните въпроси:

  1. Намират ли за обосновано ловешките граждани да плащат ежегодно десетки хиляди левове за амортизация на съдове, които по договор се закупуват от общината.
  2. Ако концесионерът твърди, че поправя съдовете вярват ли, че харчи ежегодно за тази дейност 70-80 хиляди лева? Запознали ли са се с оправдателни документи за тази дейност.
  3. Убедени ли са, че концесионерът е подменил три пъти (както твърди) контейнерния парк за последните години? Запознали ли са се с приемателни протоколи, подписани от кмета Казанджиев за новопоставени съдове (практика, възприета в много български общини).
  4. Намират ли за нормално ловешките граждани да плащат закупуването и амортизацията на контейнерите без същите да се превръщат в собственост на Ловешка община? Ако са мислили по въпроса, дали предложиха подобна промяна в договора по време на преговорите?
  5. Възприемат ли за нормално ловешките граждани да заплащат ежегодно големи суми за амортизация на техника при положение, че камиони не са купувани от години и вероятно са се изплатили назад във времето? Въпреки, че тези камиони са неизменен елемент от цената на възнагражднеието не са предвидени като собственост на общината по договора.
  6. Направили ли са сравнителни проучвания за цената на тон извозени отпадъци в други общини?
  7. Защо не потърсиха обвързване на цената на услугата с актуализиране на клаузи, записани в договора. Например текстът по чл. 8.11 гласи, че концесионерът се задължава да подпомага хандбала с парични средства. Не бе ли логично при трагичното състояние на залата и очевадната безпомощност на местните управленци, да се потърси решение на проблема в хода на преговорите.
  8. Святат ли, че договореното намаление ще позволи някакво облекчение за ловешкия данъкоплатец, а допуснатото съкращаване броя на контейнерите ще осигури същото качество на услугата?

 Истината е, че очакванията и възможностите бяха за значително по-голямо намаление на дължимата от ловчалии сума за сметоизвозване. Пропуските в калкулациите и интересът на местните граждани налагат  подобна развръзка. Затова считам анонсираните резултати от преговорите за великолепен стратегически успех на концесионера – намалява своята работа с обем надвишаващ редукцията на възнаграждението. Все ми се струва, че след тази „брилянтна” сделка А.С.А. ще бъде малко повече на печалба. Договоренето е удобно и за кмета и управляващата в Ловеч БСП . Те винаги са закриляли концесионера (справка гласуванията на решения, отнасящи се до сметоизвозването). Не знам точно чии интереси са защитили останалите участници в преговорите щом са приели предложенията на концесионера и кмета. Най-малко вероятно е да са интересите на гражданите.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч. Запазване в отметки на връзката.

One Response to Преговори, които пратиха гражданските надежди на боклука

  1. Тази концесия за боклука намириснува хем яко намириснува. Интересно дали Общ. съвет ще гласува това недоразумение и как ще гласува?

Коментари са забранени.