Ловеч блести със сърцето на един златен младеж


Ловеч влиза рядко в медиите.  В позитивния новинарски поток с футболния „Литекс” и сензацията българско автомобилостроене. В по-тъжните пресинформации с конфузиите на депутатите Горов и Гумнеров или убийствения демографски срив. Новини,  които ни карат най-много да се понапъчим, а по-често да се срамуваме.

През тази седмица Ловеч влезе в новините, най-после, с истинско достойнство. С една голяма национална награда за голяма човешка постъпка. Едно прекрасно ловешко момче, Христо Кънчев, получи от премиера наградата „Златен ритон”. Най-високото признание за достоен българин. Христо, който спаси две давещи се момичета край Созопол, и до днес не се счита за герой. Сигурно изпитва досада от медийния шум и прекомерното внимание. Като истински достоен човек, за който човещината стои над всички съблазни на ежедневието.  Истински големите личат не само в постъпките, но и в скромния начин, по който понасят лаврите.

Мисля си, че това е първата „златна” награда, с която Ловеч истински блести. Нейните карати са значително по-високи от четирите шампионски купи на „Литекс” или националния приз за сграда на годината, присъдене на автомобилния завод край Баховица. Тези награди струват много пари, ужасно много пари! Благородният блясък на достойният българин засенчва срама от един златен депутатски скункс (присъден на депутата Горов). Още помним, че тсунксът  ни струва срам, много срам!  Златният ритон на Христо е чист като душата и ослепителен като морала на този ловешки младеж! Това е най-чистото злато, спечелено от Ловеч, защото струва само човещина и доброта, много доброта!

Често споделям, че днешните младежи нямат кумири, които да следват и подражават. Ами ето го –  момчето от Механото, студентът от Велико Търново. Човекът, който спасява хора със същото усърдие и скромност, с което върши всяко ежедневно задължение. И вярва, че „всеки може да бъде личност на годината или писател на историята. Просто трябва да бъдеш герой на собствения си ден. Да замениш безразличието с всеотдайност и трудолюбиое.” Дано повече хора прочетат и осмислят тези думи.

Тъжно е, че признанието на Христо не получи медийния отзвук от титлите на местните футболисти или сункса на депутата. Въпреки, че е най-истински златният.  Дано блясъкът на събитието е осветил поне душите на обикновените граждани. На които, всъщност, Христо посвети отличието.

 

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч. Запазване в отметки на връзката.