Скъпи родители, училището не е само оценки!


Родителите са важен елемент в триадата на съвременното училище. Контактът между учители и ученици е ежедневен и логично изпълва масовата представата за учебен процес. Контактът с родителите е рядък, но съществен за всичко, което се случва с децата и училището. Много често е бурен, емоционален, гневен или тъжен. Родителите винаги очакват от училището –добра подготовка за децата, високи оценки, или решение на проблеми, натрупани в семейството.

Така се стекоха обстоятелствата, че в последните три-четири дни имах две разпосочни срещи с родители. Първо трябваше да посрещна агресията на една мама, амбицирана  да защити несправедливо оценената си дъщеря. Задъхана, афектирана и твърдо решена да посгине служебна промяна в оценката на момичето. Питам се до каква степен трябва да си обсебил живота на детето си, за да хукнеш да разрешаваш учебните му несгоди.  Какво всъщност е това – родителска любов, майчина закрила ?  Или неосъзната подмяна на  любовта с глезотия, закрилата с дондуркане. Във всеки случай ми се струва страшно нелогично и извратено да мислиш, че имаш право да налагаш своята представа за учебен процес и оценки без диалог, толерантност и съгласие.

Другата среща бе с противоположен емоционален градус. Разговарях с бащата на проблемно дете, чието поведение изглежда като протест срещу училището. Не посещава учебни занятия, демонстрира пълно безразличие към уроците. Бащата стоеше тих и объркан. Изглеждаше тъжен в своята безпомощност да намери причината. В очите му прочетох очакването, че училището може да открие изгубения ключ към душата и мислите на дететето.

Дадох си сметка, че се сблъсквам с двата най-крайни модела на родителско отношение към децата и училището. Нарцистичният, който фокусира смисъа на обучението единствено върху резултатите на собственото дете и либералният, който рачита, че едно незряло момче може да взима решения и разрешава проблеми без да бъде контролирано. Възпитанието е дълъг и труден процес. В него има място за училището само, ако е равнопоставено на родителите. Училището не може да създава базисни ценности. То може да наслагва, да развива, но основополагащото начало е в семейството. Училището и семейството могат да възпитават успешно стига да са партньори. А това означава взаимно уважение, диалог и споделена отговорност.

Иначе как училищего да възпита дете, което при възникнал учебен проблем вика майка си, за да се саморазправя?  Или как да помогне на момче, което е загубило усещането, че е отговорно за своите постъпки пред родителите?

Училището е триада. Децата са само продуст. На онова, което са свършили или отказали да свършат заедно учители и родители! Училището е кратко, родителските сили не са безкрайни, а животът е дълъг.

Скъпи родители, училището не е само оценки!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование. Запазване в отметки на връзката.