Грижа за децата, но не преди да напълнят бюджета


Тази община се държи със средното образование като с доведено дете. Тази констатация направих на последната сесия на местния общински съвет. Мотиви наспорил кметът Казанджиев. От доста време твърдя, че общината почти не вади от джоба си средства за ловешките училища. Чиновниците от площад „Екзарх Йосиф I” са категорични: „ имате си парички от държавата, ползвайте си ги със здраве”.Само, че учиилищата са общински и в тях учат наши, ловешки деца. Администрацията си спомня добре този факт, когато може да вземе някиой и друг лев от местна такса, да речем битови отрадъци или общежитие, нищо, че за тази услуги не прави никакви разходи, които да си върне по закон. Ще се съглася, че стабилността на една община е в умението да събира, не толкова да изважда. Само, че когато става дума за социална услуга, комерсиалният апетит е недостоен. Тази егоистична чертица  даде плодове и в решенията на последната сесия. От името на учителски синдикат „Подкрепа” и в качеството си на общински съветник предложих училищата да заплащат 10% от дължимата такса битови отпадъци. След административни изменения от преди година облогът на училищата скочи до 20 000 и повече лева. След натиск от училищните общности местната администрация предложи таксата да бъде намалена до 25%. – т. е. училищата трябва да заплащат 5-6 хиляди лева. Та моето предложение бе за още малко щедрост в жеста – образователните институции да заделят не повече от 2 хиляди лева. Подобна ревизия на местното законодателство би върнала задълженията на училищата на нивата от 2009 г. и би спестили пари в бюджетите, които и без друго се пълнят само от държавата. Подобна отстъпка е направена в редица общини ( в някой училищата дори са освободени от тази такса). За съжаление предложението бе отхвърлено с гласовете на съвтениците от БСП, ДПС и част от избраните от редовете на ГЕРБ. Въпреки постоянните клетви на соцпарламентаристи и чиновници, че училищата и децата са наши и трябва да се грижим за тях.

Всъщност илюстрация на лицемерието и главна причина за тези редове бе реплика на един високопоставен общински чиновник в почивка на сесията. Господинът ядно заяви, че „няколко ловешки училища трябва да престанем с популистиката си политика”.  До този момент мислех, че популизъм е поведение, чиято единствена цел е да се харесаш на широките маси. Някак смешно, а защо не и неграмотно, е да наричаш популизъм стремежът училищата да разполагат с повече от парите, които държавата им дава за обучение на децата. По-скоро популизъм е да се перчиш на думи с грижа за децата. Или да наричаш образованието приоритет, но да не желаеш да го облекчиш откъм такси, които са под изключителния контрол на местната власт.

Странно, но с писък „популизъм” властта посреща всеки опит да бъде защитаван граждански или обществен интерес. Например популизъм е моята кампания да доказвам, че гражданите плащат несправедливо много за един идиотски концесионен договор за сметоизвозване. Популизъм е моето искане за информация какви са натрупаните задължения от несъбрана такса битови отпадъци. Популизъм е моят въпрос кои са недобросъвестните платци, не внесли над 1,5 милиона лева по горната такса. С апломба на малко дете, което потропва гневно с крак, споменатият чиновник заяви, че няма да ми даде тези имена. Били данъчна тайна. Защо не пък служебна тайна, прикриваща фирми и лица, близки до сегашната власт? Иначе казано популизъм е всеки нездрав интерес към паничката на властта.

Преди да бъде отхвърлено моето предложение за жест към училищата срещна само един контрааргумент. Лидерът на съветниците от БСП заяви, че така се създадат данъчни привилегии за наемателите на ученическите столове спрямо останалите търговци. Не, това не е популизъм, това е абсолютна демагогия. Когато знаеш, че десетки търговци въобще не плащат тази такса и трупат задължения към бюджета. Когато знаеш, че има жилища, превърнати в търговски обекти, но плащащи облог по по-ниската ставка (за жилищни имоти). Когато знаеш, че дори твоите 25% създават привилетия за споменатите наематели.

Няма място за учудване. Демагогията е стил на управление. До миналия ноември се наслушахме на щедри обещания за радикална промяна и нова политика. След това гледаме познатата пиеса – със същите арогантни герои, плесенясали сюжети и куха риторика.

Все пак промяна има. Днес чиновниците, някак меко, ни обвиняват в популизъм. Преди няколко години просто ни псуваха. Като един и до сега доверен храненик на кмета.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование. Запазване в отметки на връзката.