Училище за патриции и плебеи


Емилия е  16 годишно момиче. Учи в голямо ловешко училище. Обучава се в приятна обстановка. Учебната стая е ремонтирана наскоро, оборудвана с нови мебели и съвременна бяла дъска. В училището е толкова топло, че Елена и съучениците и си позволяват къси ръкави в средата на суровата зима. Момичето има ежеминутен достъп до Wi-Fi интернет и понякога злоупотребява по време на писмени изпитвания. В свободното си време може да посещава училищната фитнес зала, тенис-корт или модерен киносалон. Има богат избор от извънкласни занимания и кръжочни форми. Училището и предоставя чудесна възможност да посещава европейски държави в рамките на междуучилищни обмени. Има шансът да се развивеа под наблюдението на високо подготвени учители. Въобще Емилия получава образование с радващо качество за стандартите на страната.

Камелия е на 15 години. Няма големи амбиции и не канздидатства в профилирана гимназия. Продължава да учи в старото си училище, което с мъка събира по паралелка в горен курс. Учениците са малко,а сградата е голяма, строена по времето на демографския бум през социалистическия период. Стаите са неприветливи, стените ожулени и избледнели, учебните дъски почти непригодни за ползване.Камелия ходи дебело облечена, защото топлината не достига или се губи през изкривената от времето дограма. Момичето няма собствен компютър и ползва интернет само в училище. Но рядко, защото единствения кабинет е вечно ангажиран от занятия. Безжична връзка, разбира се, няма, макар че това не е от значение, защото Камелия не разполага с подходящо устройство. Момичето има интерес  към баскетбола и иска да спортува. За съжаление училището нама пари (може би и желание) да предложи извънкласни занимания. Затова убива времето, след училище, в безцелно шлаене по улиците. Не и се налага да готви уроци, защото изискванията са силно занижени. Камелия получава твърде малко от училище и расте с незиградени навици и слаба образователна подготовка.

Кристиян е на 18 години. Записан е в ловешка професионална гимназия. Рядко посещава училище, както между другото правят голяма част от съучениците му. Вече е научил, че е ценна бройка, защото носи 1700 лева в бюджета на гимназията. Знае, че каквото и да направи няма да го изгонят. Затова се държи нагло и предизвикателно. Отдавна е спрял да купува медицински бележки. Вижда, че класната извинява отсъствията и без документи. Понякога идва на училище просто, за да се повесели с приятели, като превърне в ад часовете на преподавателите. Няма учебнвици и тетрадки. Не помни откога не е чел за училище, но никога не е повтарял. Затова не се плаши от предупрежденията, че няма да успее да си вземе матурата. Приятели от предходните випуски са му разказвали, че все ще се намери накой да внесе отговорите, за да препише. Няма елементарна грамотност и умения по специалността, но вече крои планове как с резултата от матурата ще се запише в някой университет и ще продължи да имитира обучение.

Хасан и Мирко са връстници от ловешко село. Наскоро са закрили училището в селцето. Сега децата учат в областния център. Всяка сутрин ново жълто автобусче откарва  Хасан на училище. Вечер го връща до село. Мирко пътува до града с автомобила на баща си. Вечер си идва по същия начин. Не може да ползва училищния автобус, защото родителите не са послушали директивата да запишат детото в посоченото средищно училище. Хасан не само пътува, той се храни в училище за сметка на общината и държавата. Родителите  на Мирко плащат много за обучението му – транспорт, храна, учебници и помагала.

Маруся Дунчева е преподавател в профилирана ловешка гимназия. Получава висока заплата, над средната за град Ловеч. Радва се и на бонуси под формата на допълнително стимулиране. Училището е голямо и бюджетът позволява дори да взема прилични суми за работно облекло. Води кръжок и се ангажира с допълнителна преподавателска работа под формата на лекторски часове. Не се оплаква от материалния си статус. Ползва великолепна материална база и отлични социално-битови условия. Получава от училище всичко, което и е необходимо – копирна хартия, тонер, маркери. Ползва служебен лаптоп и мултимедия и е в състояние да проведе всеки час с ползване на ИКТ. Работи с умни и мотивирани деца и всяка години постига отлични резултати на олимпиади и състезания. Това и носи професионално удовлетворение и ново материално стимулиране.

Донка Варчева е дългогодишен учител в професионална гимназия.Помни години, когато класните стаи не побират желаещите за бъдещи техници. Днес половината стаи са празни , а паралелките, сформирани на ръба на оцеляването (18-20 деца). Бюджетът е все по-тънък, затова Варчева не е получавала увеличение на заплатата вече няколко години. Чува, че парите, които взима са по-малко от стартовата заплата на начинаещ учител в други ловешки училища. Получава стотина лева ДМС за цяла година, колкото да я залъжат. През последната година часовете не и достигат и се налага да допълва в друго местно училище. Иска да направи кръжок, но е обезсърчена – пари за подобна дейност не са предвидени. Наскоро дори не са и разрешили участие в квалификационен курс по специалноста, със същия аргумент – пари няма. Всеки ден студува, защото училището е зле отоплено. Отдавна е загубила мотивация да развива часовете си. Днешните и ученици са невъзпитани и арогантни. Крехката женска воля не е достатъчна, за да въдвори ред и дисциплина. Налага се да търпи обидите, униженията и хулиганските изстъпления на учениците. Нервите и са силно разклатени. Преди часовете пие успокоителни, а след занятията – лекарства за кръвно налягане. Идва и да се махне, но и остават само няколко години до пенсия. Знае, че няма да намери работа, а за преквалификация е късно.

Всички имена са измислени, но сюжетите са почерпени от ежедневието на ловешкото училищно образование. Във всеки от образите могат да се разпознаят десетки ученици и учители.Тези сюжети са полюсите на съвременното училище. Удобство и песпектива за едни, тегоба и въпрос на оцеляване за други. Образованието е човешко право за всеки. Равният достъп до качествени образователни услуги трябва да бъде политика и отговорност на всяка власт – местна и национална. За съжаление съвременното образование изобилства от дискриминиращи практики и неравнопоставеност.

Всеки ремонт на системата трябва да коригира дефекти. Новият закон за образованието е на финалната права. Само, че е спорно какво точно ще лекува–фасада на системата или нейната загнила душа. Ще ми се много да внимаваме, защото ако се задоволим само с козметика ще узаконим един процес на пагубно разслоение в училището – лъскаво за патриции и невзрачно са плебеи.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование. Запазване в отметки на връзката.